Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (192)

191

Понеделник, 28 юни

В пет часа сутринта новината, че Кейтлин е намерена жива и здрава, бе предадена на майка ѝ, която беше в хотелския си апартамент. До шест Кайли Лок бе изтрезняла достатъчно, за да говори с дъщеря си и да съобщи на вицепрезидента радостната новина.

В шест и трийсет в Имбър пристигнаха екипите криминалисти, които Джуд Томпкинс бе изпратила. До седем часа патоанатомите вече бяха изследвали телата на шофьора на Джеймс Пендрагон — Никълъс Смит, на заместник-началника на областната полиция — Грегъри Докъри и това на инспектор Адам Стоун. По-късно ги отнесоха в местната морга.

В осем часа сутринта завърши официалният разпит на Лий Джонс. Той бе първият обвинен в отвличане и убийство.

В осем и десет историята вече беше стигнала до медиите. Почти всяко радио, телевизия и интернет-бюлетин по света пусна кратък репортаж.

Точно в десет сутринта областният полицейски началник Алан Хънт се изправи пред журналистите, свикани на спешна пресконференция в Дивайзис. Той поздрави подчинените си полицаи и благодари на Министерството на вътрешните работи, ФБР и обществеността за подкрепата им.

В единайсет Джош Горан бе дал първото от множеството си планирани телевизионни интервюта. Пред камерите той заяви, че всъщност заслугата полицията да стигне до Имбър е лично негова. Спомена също, че ще съди британската армия за наградата от десет милиона долара, която според него му се полагаше. Накрая показа дупките, които той и хората му бяха изкопали, за да се спасят от военните патрули.

Към обяд някой от военните в Уорминстър се сети, че част от екипа на Горан е все още в ареста. Освободиха ги, макар и с крайно нежелание.

Малко след един часа следобед Меган бе в къщата на родителите си и прегръщаше дъщеря си. Чудеше се как точно да съобщи на Сами, че никога повече няма да види баща си.

Минута преди три Гидиън се събуди в реанимацията в болницата в Солсбъри — същата, в която го бяха приели след нападението в дома на човека, който винаги щеше да смята за свой баща — професор Натаниел Чейс.

В пет следобед му се обади вицепрезидентът на Съединените американски щати, за да му изкаже искрените си благодарности. Последва факс от кабинета на президента.

В шест часа вечерта охраната на Стоунхендж започна да сваля черните пластмасови платна, които покриваха оградата край каменния кръг. На следващия ден той отново щеше да бъде отворен за туристически посещения. Когато приключиха, отново бе паднал здрач.

Според полицейските доклади там не се бе състояло частно парти на ВИП-персона. Нямаше тълпи, нито жертвоприношения. Не се бе случило нищо необичайно, освен едно. Насред бледата светлина на следващото напрегнато уилтширско утро Стоунхендж бе посетен от изнурен мъж с посивяло лице. Той коленичи пред всеки от камъните и ги прегърна един по един.

Никой никога не научи името му.

И никой не го е виждал от тогава.