Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (172)

171

Откаченото копеле продължаваше! Феникс бе свалил ризата си и бе сложил ръце на гърба на жената. Бъркаше под робата ѝ. Опипваше я, мръсникът! Хвърчаща риба притисна лице към решетките: направо не вярваше на очите си!

— Ей! — Започна да блъска по вратата на килията. — Остави я на мира, псе такова! Чу ли какво ти казвам?!

Момичето и мъжът отидоха в ъгъла, но той все още ги виждаше. В този миг в коридора се появи Муха.

— Какво става?

— Онзи идиот се натиска с момичето!

— Какво?! Спри ги! Отвори проклетата врата!

Хвърчаща риба затърси непохватно точния ключ. Муха погледна към двамата в ъгъла и видя, че се целуват.

— По-бързо!

Двамата Последователи се втурнаха в килията и видяха Гидиън и Кейтлин, вкопчени в страстна прегръдка, слепи и глухи за ставащото край тях.

— Ненормален глупак такъв!

Муха го сграбчи за косата и рязко го дръпна от нея. Кейтлин отстъпи назад. На лицето ѝ бе изписано отчаяние. Муха завъртя Гидиън към себе си и го фрасна с юмрук в лицето. Той обаче не падна, а заби пети в пода и го стисна в мечешка прегръдка, сякаш животът му зависеше от това.

В този миг Кейтлин се хвърли напред и заби едно остро парче от счупена глинена чаша във врата на Муха. Усети топлата струя кръв, която бликна и оплиска лицето ѝ, и разбра, че е уцелила голяма вена.

Муха потрепери. Гидиън го остави да се свлече на студения под и измъкна пистолета от колана му. Хвърчаща риба бе застинал на място, без да знае какво да предприеме: дали да помогне на умиращия си брат, или да се погрижи жертвата да не избяга.

— Дръпни се от нея! — предупреди го с леден глас Гидиън. — Ще те убия, без да ми мигне окото!