Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (12)

11

Муха хукна през обширната поляна зад къщата, а сърцето му се блъскаше лудешки в гърдите. Чу воя на сирената, който надви съскането и бумтенето на пламъците. По звука прецени, че колата е само една. Беше доста след полунощ, така че едва ли щяха да мобилизират голяма група за толкова кратко време. Вероятно бяха изпратили само тази патрулка, а в нея едва ли имаше повече от двама полицаи. Въпреки това бе постъпил мъдро, като паркира далеч от къщата.

Ливадата бе равна и без препятствия, така че скоро успя да се отдалечи от осветената от пламъците къща. В пълния мрак обаче не можеше да открие точно къде бе прескочил стената, а това бе ориентирът му към мястото, където бе оставил колата.

Заплете се в гъсталак от розови храсти и се изподра, а след това се препъна в една толкова голяма къртичина, че собственикът ѝ можеше да спечелил изборите за губернатор на Калифорния. За малко да си изкълчи крака. Най-накрая откри ориентира, който си бе отбелязал: парник с тухлена основа и двойни стъклени стени, поддържани от масивно дърво. Отброи тринайсет крачки покрай стената и откри мястото.

Тук обаче се сблъска с неочаквано затруднение. За да прескочи стената, се покатери на едно ниско дърво от другата страна. За него не представляваше трудност да скочи от три метра — висок бе над един и осемдесет. На идване преметна сака, прехвърли се през стената и се пусна от другата страна.

Сега обаче не можеше да се върне. Колкото и високо да подскачаше — даже когато се затича и подскочи — не успя да се добере до горния ръб на стената. Муха остави чантата на земята и трескаво затърси нещо, на което да се покатери. Стар контейнер за компостиране, лопата или вила, която да опре на стената. Или пък, ако наистина имаше късмет, стълба. Не откри нищо такова.

Погледна оттатък потъналата в мрак ливада. През прозорците на къщата излизаха пламъци. Ченгетата със сигурност бяха достатъчно заети, така че имаше време да се измъкне, без да допуска грешки.

Парникът.

Разтресе бравата, но тя беше заключена. Надникна през прозореца и видя редици от дървени маси, покрити с растения. Чудесно. Точно това му трябваше.

Изтича до сака си и тогава се сети, че е оставил металния лост в кабинета на дъртия. Нямаше значение. Грубата сила щеше да свърши същата работа.

Отстъпи назад, засили се и разби с крак стъклото и дървената му рамка. Блъсна вратата и потъна в оранжерията. Беше прав, дървените маси бяха идеални за целта. Издърпа една от пръстта, в която бяха забити краката ѝ, и помете с ръка доматения разсад отгоре ѝ. Издърпа я навън и отново погледна към къщата.

Сред мрака наоколо проблясваше една-единствена подскачаща светлинка. Фенерче. Най-вероятно полицай, който претърсваше имота. Приближаваше право към него, при това бързо.

Муха бе убивал преди и бе готов да го направи отново, ако се наложеше. Промъкна се вляво от светлината и хвърли един камък към парника.

— Стой! Полиция!

Усмихна се, когато светлинката се втурна към мястото, откъдето се бе чул шумът. Секунда по-късно се озова зад гърба на полицая и го просна в безсъзнание на земята.

Върна се при дървената маса и с едно движение я изправи до стената. След двайсет секунди вече бе изчезнал.