Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (35)

34

Точно преди полунощ дойдоха да го вземат. Движеха се бързо и не говореха. Вече нямаше връщане назад. Много скоро Лий Джонс щеше да престане да съществува и на негово място щеше да застане Гущер — новото му име. Промяната обаче щеше да е болезнена.

Поставиха превръзка на очите му, след което в продължение на километри го возиха като безмълвен багаж. Това бе част от подготовката. Предстоеше посвещението му.

Бе заслужил правото да научи за съществуването на Светилището. Щеше обаче да мине известно време, преди да му доверят къде точно се намира то.

Силните ръце на мъже, които не виждаше, го преведоха по стълбите и го вкараха в Преддверието. Без да свалят превръзката от очите му, го съблякоха и измиха, а после го въведоха гол в Главната зала. Тя бе огромна — повече от сто квадратни метра, и приличаше на пещера. Таванът беше толкова висок, че не се виждаше — тъмен саван, надвиснал над главите им.

Хладният въздух бе изпълнен с миризмата на стотици запалени свещи. Страхът и голотата изостриха сетивата му. Каменните плочи под краката му бяха твърди и студени като лед.

Повелителят на кръга вдигна чука — символ на Гилдията, изградила мястото за покой на Светините, огледа събралото се множество и спусна инструмента. Един огромен мраморен блок затвори единствения изход на залата.

— Нека очите на детето бъдат отворени.

Махнаха превръзката. Посвещението бе започнало.

Сърцето на Лий се блъскаше в гърдите му. Намираше се в едно съвсем кръгло помещение. Не спираше да примигва, но въпреки това успя да види пред себе си копието на Стоунхендж — така съвършено, както е било в деня на завършването си. В центъра стоеше човек с роба и нахлупена на главата качулка. Лицето на мъжа бе в сянка и Лий не можа да го разпознае.

Повелителят на кръга проговори отново:

— Сега отвори очи и погледни въплъщението на Светините! Боговете са си почивали тук преди много, много векове. Тогава дошли нашите прадеди, първите Последователи, и построили този космичен кръг и това Светилище. Сега се намираш в тяхно присъствие. Като проява на уважение, след като бъдеш посветен, винаги ще идваш с покрита глава и сведени очи. Разбираш ли?

Знаеше какво да отговори:

— Да, Повелителю.

— Доведоха те тук, защото един от членовете на нашата Гилдия смята, че си достоен да бъдеш Последовател до края на дните си. Това ли е твоето желание?

— Да, Повелителю.

— И си готов да обречеш живота и душата си на Светините и на хората, които ги закрилят?

— Да, Повелителю.

— Светините ни обновяват и оздравяват само ако ние обновяваме тях. Почитаме ги с кръвта и плътта си и в замяна те лекуват кръвта и плътта ни, пазят ни. Предаваш ли кръвта и плътта си на безсмъртната им святост?

— Да, Повелителю.

Зад гърба му се разнесе миризмата на тамян. Пет чифта ръце размахаха кандилниците, закачени на тежки медни вериги. Въздухът се изпълни със сладката миризма на подправки, етерични масла и растителни смоли. Повелителят на кръга разтвори широко ръце:

— Заведете този, който желае да следва, при Оброчния камък!

Поведоха Лий Джонс през кръга към камъка. Внезапно той изпита необходимост да огледа хората около себе си. Шон го бе предупредил, че не бива да го прави — не бива да вижда лицата на събралите се в Голямата зала и най-вече това на Повелителя.

В ушите му прозвуча глас, който му заповяда да коленичи. Лий се подчини. Подът бе корав и студен. Няколко ръце го натиснаха и проснаха по лице. Четирима Последователи привързаха китките и глезените му на кръст върху покритата с петна повърхност на Оброчния камък.

Повелителят на кръга пристъпи напред, следван от петимата мъже с кандилниците — до един членове на Вътрешния кръг.

— Вярваш ли в могъществото на Светините и в силата на онези, които ги следват?

— Да, Повелителю.

— Вярваш ли безусловно и докрай в способността им да предпазват и лекуват?

— Да, Повелителю.

— Посвещаваш ли живота си на това да им служиш?

— Да, Повелителю.

— Заклеваш ли се в живота си и в живота на близките си никога да не споменаваш Гилдията извън братството, освен ако не получиш изрично разрешение?

— Да, Повелителю.

Мъжете размахаха кандилниците и окадиха разпнатото му тяло, после отстъпиха встрани. Повелителят на кръга стискаше в ръката си дълго тъмно острие, изсечено от остро като бръснач парче от първия трилитон на Стоунхендж.

— Проливам тази човешка кръв и ви предлагам костите и плътта му с надеждата, че ще го приемете за свой слуга. Че ще му дадете благословията и защитата си. Свещени богове, смирено ви умолявам да допуснете нашия брат сред онези, на които оказвате благоволение.

Пристъпи до Оброчния камък и с резки движения направи разрези от китките до раменете му, от глезените до бедрата и от врата до основата на гръбнака.

Тялото на Лий се изопна. Болката го връхлетя и той едва се сдържаше да не изкрещи. После приливът на адреналин му донесе известно облекчение. Прорезите сякаш пламнаха и отново запулсираха от болка — ритуалът продължаваше.

Пред очите на онези, които наблюдаваха посвещението, кървящите линии оформиха звезда. Те бяха преживели същата церемония, същото унижение. Познаваха болката, която той тепърва щеше да изпита.

Повелителят на кръга коленичи, извади изпод робата си церемониалния чук и опря каменното острие в черепа на бъдещия посветен.

— Проливаме тази кръвта и жертваме плътта и костите, за да докажем верността и готовността си да ви служим.

Замахна с тежкия чук и го стовари върху дръжката на ножа. Острието отсече част от скалпа и от костта.

Сега вече Лий изкрещя. Мракът го обгърна и го заключи в прегръдките си.

Когато дойде в съзнание, Голямата зала бе пуста. Лежеше на същото място, завързан с лицето надолу. Мраморният блок отново бе затворил входа на залата. Той знаеше какво го очаква.