Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (83)

82

Частният самолет „Чесна Ситейшън“ прекоси Атлантическия океан с невероятната скорост от почти хиляда километра в час. Полетът продължи по-малко от шест часа, което бе почти два пъти по-бързо от обикновените презокеански чартъри.

Самолетът навлезе в британското въздушно пространство. Вицепрезидентът Лок и бившата му съпруга закопчаха коланите си. По време на пътуването почти не бяха разговаряли. Натежалата от скръб тишина продължи и когато на „Хийтроу“ ги поеха брониран мерцедес и отряд на тайните служби.

Шест полицейски мотоциклета с включени сирени ги съпроводиха през последния етап от пътуването им. В Уилтшир ги забавиха колоните от коли и кемпер-каравани, които пълзяха към Стоунхендж по всички пътища на графството. Успяха да ги подминат, все така обградени от полицейския ескорт. Най-накрая пристигнаха в полицейското управление в Дивайзис.

Том и Кайли Лок бяха въведени в кабинета на Хънт и след като обиколиха присъстващите, за да се здрависат и запознаят, седнаха на голямата конферентна маса. Срещу тях бяха старши комисар Барни Гибсън и заместник-министърът на вътрешните работи Силия Ашборн. Жената — дребна, но много енергична севернячка, която още нямаше петдесет години — започна разговора:

— Министърът на вътрешните работи се извинява за отсъствието си. За съжаление бе невъзможно да прекъсне посещението си в Австралия. Аз ще го замествам и ще ви помагам с всичко, което мога. Искам първо да ви уверя, че британското правителство използва всички средства, с които разполага, за да открие дъщеря ви.

— Имаме значителен напредък — пое щафетата Хънт. — Открихме превозното средство, с което се е придвижвала Кейтлин. Макар да е опожарено, криминалистите ни го изследват много внимателно. — Лицето му придоби тъжно изражение. — Както вероятно знаете, вътре открихме тялото на младия мъж, с когото е пътувала.

Кайли Лок бръкна в чантата си за кърпичка. Хънт продължи:

— Някой от вас знаел ли е за връзката им?

Тя поклати глава.

— Сигурно е отскоро — заяви Том Лок. — Екипът, който пазеше Кейтлин, би ми докладвал за всяка по-сериозна връзка.

Усети нарастващото напрежение на съпругата си и я хвана за ръка. Това бе първият знак на привързаност, който някой от тях проявяваше.

— Получавали ли сте някакво съобщение от похитителите на дъщеря ми?

— Никакво. Няма дори опит за контакт.

— Следователите от екипа ви имат ли информация за самоличността им?

— Най-добрите криминалисти от специализираната лондонска дирекция в момента работят по въпроса.

— МИ6?

— Специалната разузнавателна служба е информирана — намеси се Ашборн — но за момента не смятаме, че ще има полза да ги намесваме директно. Ако научим нещо, предполагащо чужда намеса или терористична заплаха, ще преосмислим позицията си.

Вицепрезидентът въздъхна дълбоко:

— Госпожо Ашборн, с бившата ми съпруга дълбоко оценяваме усилията ви и работата, свършена от полицията. Само че — надявам се да не се обидите — и двамата бихме се чувствали по-спокойни, ако в операцията се включат определени хора, които аз ще ви изпратя. Във ФБР има изтъкнати специалисти в тази сфера.

Ашборн се усмихна със съчувствие:

— Разбирам как се чувствате, господин вицепрезидент. Аз самата имам дъщеря на същата възраст. Бъдете спокоен, с удоволствие ще си сътрудничим с ФБР. И вие, и те ще бъдете надлежно уведомени за всяко ново развитие. Същевременно обаче е от изключителна важност командването на тази операция да не се поделя между две и повече служби. От тази гледна точка не е препоръчително в оперативната работа да се намесват външни хора.

Вицепрезидентът пусна ръката на жена си и се наведе напред. В очите му проблясваше стоманена решителност, калена в огъня на не една кампания:

— Госпожо заместник-министър, господин полицейски началник, преди да се кача на самолета, разговарях с президента на Съединените щати. Беше много късно, но той е внимателен човек и е много загрижен. Затова ми се обади и изрази притеснението си — като близък приятел и човек, отговарящ за безопасността на всички американски граждани. С вас можем да продължим по два начина. Бихте могли да уважите молбата ми и да си осигурите безкрайната ми благодарност, както и тази на Кайли и на президента. Препоръчвам ви тази линия на действие. Иначе след няколко часа президентът ще се обади на премиера ви и ще изрази дълбоката си загриженост по повод ръководството и провеждането на това разследване. След това ще свика пресконференция и ще сподели притеснението си с целия американски народ.

Хънт кимна с разбиране:

— Господин вицепрезидент, с удоволствие ще приемем помощта на ФБР. Ще се обадя на секретаря си да се свърже с кабинета на директора.

Кайли Лок проговори за първи път, откакто бе влязла в стаята. Имаше само един въпрос. Треперенето на гласа ѝ издаваше колко се страхува от отговора:

— Господин Хънт, моля ви, кажете ми честно — смятате ли, че дъщеря ми още е жива?

Началникът на областната полиция отговори, без да се колебае:

— Убеден съм в това. Сигурен съм, че много скоро ще я открием.

Кайли се усмихна с облекчение.

Очите на Том Лок обаче говореха друго. В позицията на Хънт би отговорил точно като него. Само че той знаеше истината. Малко вероятно бе дъщеря му да се измъкне жива от тази каша.