Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (31)

30

Инструкциите на Кейтлин бяха пределно ясни. Наеми стая. Изстуди бутилка шампанско. В мини бара да има два сладоледа „Бен & Джерис“ — ароматът няма значение, стига да не е „Кейк Батър“. Напълни ваната, но не догоре, а само три четвърти. И никакви ароматизиращи измишльотини — само вода, гореща вода. Донеси презервативи. Без аромат, оребрени. Поне пет. Погрижи се да има предостатъчно трева и екстази.

Кейтлин очевидно бе свикнала да получава всичко, което поиска. Е, той нямаше нищо против. Поне целта на срещата беше ясна. Нямаше да водят безсмислени разговори, да напредват болезнено бавно, започвайки с целувка, после опипване до (евентуално) нещо много повече. Джейк отмени всичките си планове за деня. Не че имаше кой знае какво за правене.

Не беше проблем да осигури поръчаното. Вече имаше висококачествен ливански хашиш и екстази, достатъчни за няколко дена. Взе сладоледа и две бутилки „Луи Рьодерер Кристал“, после подкара към Хайд Парк и нае стая в „Ете“ — дискретен бутиков хотел, известен с изтънчената си френска кухня. Замисли се дали да не поспори за цената на стаята — дори за него две хиляда паунда изглеждаха прекалено. После обаче се сети, че вече е медиен магнат и се кани да си легне със старлетка.

Апартаментът почти си заслужаваше парите: огромно легло, покрито с разкошна златиста кувертюра, тежки пердета от същата материя, дръпнати така, че да разкриват малката тераса с бяла метална масичка и два стола.

Дръпна завесите и светна лампите в египетски стил от двете страни на леглото. Включи айпода си и се зачуди какво да пусне. Внезапно се уплаши. Можеш да разбереш много за даден човек от избора му на музика. Превъртя част от последните неща, които бе записвал, и се спря на новия албум на „План Би“. Първата песен тъкмо свършваше, когато на вратата се почука.

Бе точно два следобед — нито секунда повече или по-малко. А той бе сигурен, че ще закъснее! Грешка.

Отиде до вратата и я отвори. Кейтлин бе облечена в ефирна полупрозрачна рокличка с буфан ръкави, подходяща за чаено парти. През ръката ѝ висеше кремаво палто.

— Стига си ме зяпал, пусни ме да вляза.

Той отстъпи встрани.

— Извинявай. Просто изглеждаш толкова… — Разбра, че тя се притеснява да не я познаят, и побърза да затвори вратата. — … красива.

Тя вече бе до него. Пусна палтото и малката си дамска чанта на земята и го целуна. През тялото му сякаш премина нежно електричество. Това щеше да бъде много повече от страхотен секс.

Кейтлин се откъсна от него, за да си поеме въздух, и се усмихна:

— Имам само един час. Шейсет минути. Да започваме.