Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

47

Събота, 19 юни

Едва минаваше четири сутринта, когато небето започна да просветлява. Джейк нежно събуди Кейтлин и ѝ помогна ѝ да излезе от кемпера, защото краката не я държаха. Тя затрепери на сутрешния хлад и Джейк побърза да вземе две одеяла и кошницата за пикник, която бе напълнил с продукти от хладилника. Гушна я.

— Къде сме? — измърмори тя. — Още нищо не виждам.

— Ще разбереш след минута. Това е част от старата Англия. Утре сутрин тук ще е пълно с хиляди хипита като теб, но сега мястото е само наше. Единствено за теб и мен. Резервирал съм го.

— Резервирал си го?

— В днешни дни всичко може да се купи. Имаше други хора, които бяха платили, за да дойдат на обиколка точно днес. Аз обаче им платих да не го правят. Купих ги. Заради теб.

Прекалено бе трогната и уморена, за да каже каквото и да било. Тръгнаха през влажната трева. Мракът отстъпваше пред зората и постепенно започнаха да се различават очертанията на нещо огромно. Нещо, което се издигаше пред тях в розовата топлина на настъпващото утро. Зениците ѝ се разшириха и тя попита, втренчила невярващ поглед във величествените форми:

— Божичко, какво е това? Прилича на някакъв шантав космически кораб!

Точно така беше. Сякаш огромен каменен космически кораб се бе разбил в земята. Джейк разпери широко ръце и тържествено обяви:

— Добре дошла в Стоунхендж!

— Великолепно е!

Тя се измъкна за миг от ръцете му, огледа шеметната сцена, после се върна и го целуна силно. За известно време останаха така, прегърнати под избледняващите съзвездия. Заключени в своя собствен свят и откъснати от всичко друго, освен от самите себе си.

— Хайде — хвана той ръката ѝ. — Да отидем в центъра.

Затичаха се. Тя не можеше да си спомни кога за последно се е чувствала по този начин — толкова свободна и изпълнена с енергия.

Джейк остана малко по-назад, за да я снима. Ползваше един стар малък никон. Сигурен бе, че ще пази снимките завинаги. Някой ден, когато остарееха, щеше да ги изрови и щяха да си припомнят днешния ден. В момента твореше история.

Кейтлин спря, останала без дъх, и обви ръце около един от сарсените. Приличаше на дете, увиснало на крака на родител-великан. Разсмя се и започна да му позира.

Щрак.

Отметна косата си с ръка и се нацупи.

Щрак.

Целуна камъка и го погали.

Щрак. Щрак. Щрак.

— Още една! — подвикна ѝ Джейк.

Тя се облегна на камъка и изпрати въздушна целувка в обектива.

Щрак!

Той спря да снима и отново се предаде на копнежа да я целуне. Впиха се един в друг. Гърбът ѝ бе опрян на гигантския камък, тялото му бе притиснато към нейните топли и меки извивки. Заля ги вълна от чиста, неподправена сексуална енергия.

Тя затвори очи и се остави на течението. Издигна се като птица, понесена от кипящия прилив на страстта му. Предаде се в ръцете му, нахлули под дрехите ѝ, позволи му да покори плътта ѝ. Тайнството и магията на романтичната му изненада я надвиха и тя забрави всичко друго.

Той се сгърчи отгоре ѝ. Това не бе страстта, която бе очаквала. Всъщност беше смущаващо и неприятно. Не като оргазъм, а като внезапно и неловко залитане, при което той удари челото си в нейното.

Кейтлин потръпна и притисна ръка към удареното място. Джейк се отдръпна от нея.

— Ау! — възкликна тя, ядосана, че е развалил прекрасния момент.

В този миг една ръка се притисна към устата ѝ. Ръка на непознат.

Тя едва успя да хвърли паникьосан поглед към изпадналия си в безсъзнание любовник, когато на главата ѝ нахлузиха качулка, а на устата ѝ залепиха лепенка.

След шейсет секунди полето отново бе пусто и тихо. Чуваше се единствено песента на птиците, поздравяващи новия ден. Слънцето завърши бавния си възход в синкавото небе над кръга.