Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

99

Докато вървеше към камъните под гаснещата вечерна светлина, Гидиън се опита да си припомни кога за последен път е идвал тук. Вероятно преди двайсет години, когато се бе разболял.

Носеше пепелта на баща си в специална цилиндрична кутия, за да може да я разпръсне по-лесно. Чувстваше носталгия и дълбока тъга. Погледна напред, към ширналото се поле. Спомни си как баща му го държеше за ръка, докато го водеше през мъглата към извисяващите се пред тях камъни.

Две десетилетия по-късно усети същия страх, който изпитваше в онзи момент, но по-слаб — като далечно ехо на тревогата, която чувстваше на осем години. Тогава бе останал сам сред каменните гиганти за няколко минути, но имаше чувството, че е било цяла вечност. Сенчестите призраци, надвиснали като огромни древни дървета, сякаш го притискаха към земята. Скупчиха се наоколо му и протегнаха към него сгърчените си пръсти.

Сега Гидиън си спомни всичко. През онзи ден баща му бе някак странен. Каза му, че в живота има неща, които все още не разбира напълно, но трябва да почита. Като например Луната — велика богиня, която го наблюдава отгоре и се грижи за него. Според баща му нейната могъща сила бе свързана с вътрешната му енергия и цикличния ритъм на живота — човешката плодовитост, растежа на реколтата, смяната на сезоните. Тогава бе твърде малък, за да разбере думите му.

Гидиън впери поглед в огромните сарсени и сините камъни. Спомни си как баща му постави едната си ръка върху един от най-големите, издигащ се точно в средата на кръга, после протегна другата към него. Каза му, че душата на вселената е заровена дълбоко в този камък, където се пази завинаги.

Тогава не искаше да хване ръката на баща си, но го бе направил. Онова, което последва, го уплаши. Сякаш електрически заряд се втурна от две места към тях. Свистяща, пукаща енергия, която ги свърза — един с друг и с камъка. После баща му го поведе из кръга и го накара да докосне и останалите камъни. Притискаше го към тях и го придържаше така, докато страховитото могъщо течение пулсираше между плътта на момчето и скалата.

— Добър вечер.

Гласът го стресна. Идваше сякаш от нищото. Гидиън рязко се обърна.

Баща му.

Или поне така му се стори за миг. Сърцето му биеше лудо. Пое дълбоко дъх. Мъжът пред него имаше същата фигура и височина като Натаниел, вероятно и годините му бяха приблизително толкова. В сгъстяващата се мъгла приликата беше още по-голяма. Смущаваща.

Възрастният мъж се усмихна:

— Не исках да ви плаша. Съжалявам.

— Няма проблем. Бях се замислил за нещо.

Непознатият пристъпи към него и Гидиън видя, че е по-висок и по-едър, отколкото му се бе сторило първоначално. Косата му бе къса и посивяла, очите — тъмни и пронизващи.

— Не е редно да идвате тук, нали знаете? Достъпът е позволен само след предварително записване.

— Съжалявам. — Ред бе на Гидиън да се извинява. Погледна назад, към паркинга.

— Няма проблем. Аз лично нямам против. Какво е това? — непознатият кимна към кутията.

— Прахът на баща ми. В завещанието си е пожелал да бъде разпръснат тук, сред камъните.

Мъжът махна с ръка към кръга:

— Сигурно това място е имало особено значение за него.

— Така е. — Гидиън се вгледа в безличната кутия. — Той беше археолог. Изучаваше Стоунхендж в продължение на години, и то много задълбочено. Смяташе, че камъните притежават магическа сила, че са свещени.

Непознатият се усмихна:

— Много хора мислят така, затова идват тук. Съжалявам за загубата ви. — Сведе почтително глава. — Ще ви оставя тогава да изпълните волята на баща си. Приятна вечер.

Обърна се и си тръгна. Гидиън остана на място още няколко минути, като се оглеждаше наоколо. Вече беше притъмняло. Мъглата прииждаше като някакъв странен призрачен прилив. Захладня и го побиха тръпки. Знаеше, че ако продължи да се бави, няма да успее да изпълни желанието на баща си.

Капакът на кутията бе плътно затворен, така че го свали много внимателно, за да не разсипе съдържанието. Не беше сигурен откъде да започне, нито къде да приключи. Дали просто да не разклати цилиндъра и да го изсипе? Или да се опита да разпръсне пепелта възможно най-равномерно?

После си спомни прочетеното в дневниците. В кръг около Стоунхендж бяха открити човешки останки. Стотици други бяха заровени в околното поле — там, където вероятно са били лагерите, в които са живели древните каменоделци.

Гидиън надникна в кутията, след което тръгна към първия камък срещу „Слънчевия“. Вървеше по посока на часовниковата стрелка и изтръскваше по малко пепел край всеки от сарсените и сините пясъчници. Контейнерът се изпразни, преди да стигне последния камък. Въпреки това той завърши ритуала, като не спираше да тръска кутията, докато не направи пълен кръг.

Накрая усети някакво необичайно привличане. Сякаш невидимо въже го придърпваше към средата. Гидиън се подчини. Отиде до камъка, коленичи и каза онова, което не можа да изрече в крематориума. Сега в безмълвния мрак прошепна:

— Съжалявам, татко. Съжалявам, че не се опознахме по-добре. Прости ми, че не ти казах, че те обичам. Съжалявам, че не открихме начин да преодолеем различията си и да споделим мечтите си. Липсваш ми. Винаги ще ми липсваш.

Около бледата луна, която тъкмо бе започнала да се издига, се скупчиха тъмни облаци. Преди Гидиън да успее да стане, нечии здрави ръце нахлузиха на главата му плътна качулка. Четирима Наблюдатели го натиснаха и го повалиха на земята.