Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (24)

23

Меган зави дъщеря си, която спеше дълбоко в собственото си легло. Детето беше много по-добре в сравнение с предишната нощ, когато не успя дори да мигне. Колкото и да мразеше Адам, той се оказа прав. Изгаси лампата и затвори вратата на спалнята, в която сладкото ѝ ангелче тихо похъркваше, заобиколено от плюшени играчки. Температурата на Сами бе спаднала и вече почти не се потеше. Утре сутрин щеше да е съвсем добре.

Отправи се към кухненския кът, отделен с барплот от всекидневната на малката ѝ къща. Изля остатъка от бутилката кианти в една чаша за вино. Щеше да е добре да погледа нещо глупаво и ненатоварващо по телевизията, за да забрави за тревогите за Сами, паричните затруднения и вечния проблем за съчетаването на майчинството и работата.

Само че случаят „Чейс“ не я оставяше на мира. Тормозеше я като досадно насекомо. Самоубийците обикновено опираха пистолет в слепоочието си и омазваха стените поради една от три причини: не можеха да понесат вината и срама от нещо сторено, страх, че някое тяхно дело ще излезе наяве и ще опетни името им, и нелечима физическа или психическа болест. Натаниел Чейс не се вписваше в нито една от тези категории.

Бе събрала цялата налична информация за живота и миналото му: данни за банкови трансакции, извлечения от ипотечните сметки, документи за борсовите му операции — всички сведения за финансовото състояние и личния живот и на бащата, и на сина. Само че не откри никакви улики. Забележително семейство — при това съмнително богато. Поне що се отнася до сина; според адвокатите той получаваше всичко.

Доколкото можеше да прецени, ставаше въпрос за повече от 20 милиона паунда в недвижимо имущество, коли, акции и спестявания. Освен имението и двете коли, паркирани в гаража му — седемгодишен „Рейндж Роувър“ и ретро модел на „Ролс-Ройс“ на стойност поне 1 милион — в трезор се пазеха картини и антики, оценявани на над 5 милиона паунда. Оставаха частните инвестиции на Натаниел Чейс и личното му портфолио, управлявани от банка UBS в Швейцария — още 6 милиона. Странното бе, че не UBS отговаряха за финансовите операции на дружеството му, a Credit Suisse. Тазгодишният му баланс показваше печалба от над 1 милион паунда.

Професорът бе притежавал и доста земя на различни места из страната — без съмнение с някаква неясна археологическа стойност.

Сега всичко това бе на Гидиън.

Тя отново прегледа документите за финансовите операции. Както казваха, „В случай на съмнение проследи парите“. Ако не става въпрос за секс, става дума за пари. Ако няма друго обяснение, значи причината са парите. Както винаги.

Възможно ли бе синът да е инсценирал самоубийството на баща си? Печелеше много от смъртта му, а и Меган бе сигурна, че я лъже за нещо. Това би обяснило и факта, че не успя да идентифицира нападателя. Подпалвачът можеше да му е съучастник. Може би Гидиън Чейс бе измамник и убиец.

От друга страна, възможно бе да е станала прекалено подозрителна заради умората и личните си тревоги. Предаде се и включи телевизора. „Екс Фактор“^[1]. Прекрасно. Безподобни глупости: именно това ѝ трябваше, за да забрави за работата.