Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (87)

86

Тази нощ големите клечки не спаха добре, а някои не спаха изобщо. Едно обаждане в малките часове обърна живота на всички следователи наопаки.

Обадиха се похитителите на Кейтлин.

Когато началникът на областната полиция и екипът му се събраха на сутринта, историята вече се бе разчула. Без съмнение информацията бе изтекла от някого в техните редици. Пред главното полицейско управление сякаш се бяха събрали всички световни медии. Старши комисар Барни Гибсън свика спешно съвещание.

— В два часа тази нощ в щаба на разследването бе получено обаждане. Записахме го, както е по правилник. Ще ви пусна записа след малко. Проследихме обаждането, то е направено от улична телефонна кабина, което само по себе си не е учудващо. Само че кабината се намира не в Англия, а във Франция. — Изчака няколко секунди, докато всички проумеят значението на този факт. — Обадили са се от обществен телефон на улица „Лафайет“, почти в центъра на Париж. Френската полиция вече е отцепила района и търси записи от видеокамерите наоколо, но много ще се изненадам, ако открият такива. Ще проверят и за пръстови отпечатъци, както и за всякакви възможни следи и улики.

Том Лок бе уведомен и вече пътуваше към управлението, затова Хънт бързаше да придвижи нещата:

— Барни, пусни записа, ако обичаш.

Гибсън натисна копчето на цифровото устройство в средата на масата. Разнесе се мъжки глас с британски акцент. Качеството на звука бе много лошо:

„Знаем, че очаквахте да ви се обадим. Ние държим Кейтлин Лок и много скоро ще поставим исканията си.“

Последва кратка пауза, после се чу щракване и гласът на момичето се понесе безплътно във въздуха, нисък и тъжен:

„Когато бях дете, баща ми ми разказваше приказки. Всяка вечер сядаше до мен и ми четеше, докато заспя.“

Последва безрадостен смях и тя продължи:

„Понякога измисляше приказки за принцеса, наречена Кей, и приключенията ѝ, а после…“

Гласът ѝ затрепери, сякаш всеки миг щеше да се разплаче. След миг добави:

„А после заспивах, стиснала ръката му.“

Всички присъстващи в залата бяха родители и този запис видимо ги разстрои. Гласът на Кейтлин докосна струните в сърцата на всички:

„Не си спомням много за майка си. Помня, че завърза жълти панделки в косата ми за първия учебен ден, защото мразех синята униформа. Спомням си също, че заедно правехме гофрети в дома на баба — почти всеки път, когато ходехме там. Освен това ме слагаше да седна на една възглавница в гримьорната ѝ в студиото и личният ѝ гримьор ме разкрасяваше.“

Гибсън изключи плейъра.

— В момента техниците проверяват записа, за да кажат дали е автентичен. Господин началник, предполагам, че ще получите потвърждение от вицепрезидента Лок малко по-късно днес.

— Да. Благодаря, Барни. — Хънт се обърна към пресаташето си Кейт Малори. — Колко голямо е изтичането на информация, Кейт?

— Голямо — бе краткият отговор на трийсет и пет годишната жена с кръгло лице, очила и рошава черна коса.

После тя плъзна по масата няколко броя от националните вестници с почернелите си от печатарското мастило пръсти:

— Новината е във всички по-големи издания.

Едрите черни букви на първата страница на „Мирър“ крещяха: „ФРАНЦИЯ Е КЛЮЧЪТ КЪМ СЛУЧАЯ «ЛОК!»“. „Сън“ водеше в надпреварата за печелене на вниманието: на заглавната страница се мъдреше огромна снимка на Кейтлин по бански и само една дума: „Сървайвър?“^[1]

Кейт Малори прочете първите няколко реда от статията в „Мирър“: „Издирването на отвлечената американска красавица Кейтлин Лок, дъщеря на вицепрезидента Том, миналата нощ сензационно се пренесе в Париж. Британските ченгета се впуснаха да разследват обаждане на похитителите отвъд Ламанша. Престъпниците са се свързали на специалната линия, където обществеността може да предоставя информация за отвличането. Доколкото разбрахме, са пуснали запис в стил «Ал Кайда», в който Кейтлин разкрива лични подробности за себе си и родителите си.“

— Достатъчно! — извика Хънт. — Не че ще промени нещо, но се обадих на главния редактор да изкажа недоволството си.

След това сви рамене:

— Мисля, че нямаме кой знае какъв избор. Ще свикаме пресконференция и ще отговорим на скапаните им въпроси!

— Може би е добре да помислим за пълно медийно затъмнение, сър — предложи пресаташето на Хънт. — Оправдано е, като се има предвид, че животът на младата жена е в опасност.

Хънт хвърли вестника обратно на масата:

— Какъв смисъл има? Новината вече е изтекла и продължава да се разпространява! — Огледа събралите се на масата и накрая спря поглед на Малори. — Кейт, не можем да водим разследване от подобна величина, ако пресата знае за всяко ново развитие преди нашите оперативни служители! Искам да направиш всичко възможно да разбереш от кого е изтекла информацията. Тази история трябва да се разнищи и повече да не се повтаря!

Вратата на конферентната зала се открехна и личният асистент на началника съобщи:

— Вицепрезидентът Лок е тук, сър. Води със себе си двама мъже, които казаха, че са от ФБР.