Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (118)

117

Адам стана преди Меган, за да направи закуска. Точно както преди. Всичко щеше да бъде както преди. Чу я да излиза от душа и побърза да я върне в леглото, разхвърляно след любовната нощ. Слезе бързо на долния етаж и след малко се върна с поднос, на който имаше препечени филийки, портокалов сок, плодове и ваза с цвете от градината.

Тя се усмихна:

— Доста време мина, откакто за последен път беше така мил с мен.

— Доста време мина, откакто за последен път ми позволи да бъда мил.

Целунаха се и почти едновременно погледнаха към часовника на нощното шкафче: 7:10 сутринта. Нямаха време за нищо друго, освен за закуска. Тя захапа лакомо една гореща филийка, намазана с масло.

— Аз ще заведа Сами на детска градина — предложи той.

Приседна на ръба на леглото. Искаше да я пита нещо.

— Онова, което каза снощи за странните култове и Стоунхендж… Наистина ли вярваш в него? Или бе просто реакция на гадния ден и бутилка и половина вино?

— По малко и от двете, предполагам.

Не му бе разказала всичко — само част от предположенията си за Лок и Тимбърленд: защо са били привлечени към мястото, за изкушението да посрещнат заедно слънцестоенето и за светостта на това време от годината. Интересуваше се от професионалното му мнение.

— Смяташ ли, че е глупаво да подозирам поклонници на някакъв култ вместо банда професионални похитители?

Той сви рамене:

— По света има един-двама наистина откачени като Чарлс Менсън например. Според мен обаче останалите култове и последователите им са само групички маниакални фанатици, които харесват странни танци и малоумни ритуали, а после се обличат в извратени одежди и се отдават на луд секс.

Тя се разсмя, а Адам продължи:

— Виж какво, Стоунхендж е ужасно комерсиализиран. Рекламират го като тайнствено магическо място, където може да се случи какво ли не. Хората от охраната дори казват, че е свещено, и предупреждават да не докосваш камъните. Именно за това им плащат. Така хем подклаждат митовете, хем предпазват самите камъни. От езически времена това е място за поклонение. Когато и да отидеш, все ще завариш разни откачалки, дошли от цял свят да коленичат и да се молят на тия скали. Просто няма как да не попаднеш на истории за култове и странни ритуали.

Бяха ѝ липсвали разговорите с него, това, да може да се довери на някого, да чуе мнението му на професионалист.

— Значи не вярваш в това? Смяташ, че е само легенда, някаква съвременна интерпретация на фолклорни сказания? Мит като това да превръщаш водата във вино и да нахраниш хиляди с пет хляба и две риби?

— Нали знаеш, Мег, в Уилтшир е пълно с митове и легенди, с истории за духове и странни събития. Ако питаш разказвачите, самият сейнт Джордж е убил дракона от Уфингтън, а Мерлин е построил Стоунхендж. — Разсмя се и се изправи. — Не се увличай твърде много. На твое място не бих тръгнал да разправям това в службата. Поне не на някого с повече акъл от Джими.

После се наведе и я целуна:

— Трябва да тръгвам.

— Благодаря. Кажи на мама, че ще ѝ се обадя по-късно.

Тя го чу да слиза и да затръшва входната врата.

Адам запали двигателя на четиригодишното си беемве тройка, купено на старо. Излезе на заден ход от алеята пред къщата и се обади в управлението да провери дали има нещо спешно. Извади късмет. Очертаваше се хубав безоблачен ден без произшествия. Второто му обаждане бе лично, от друг телефон, без абонаментен договор. Не можеше да позвъни пред Меган.

— Орел е. Не съм сигурен, но май имаме проблем.