Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (176)

175

Кейтлин седеше трепереща на студения под. Половината ѝ тяло бе осветено от непостоянния пламък на факлата над главата ѝ, а другата се губеше в сенките на коридора, водещ към Криптата на древните.

Гидиън бе изчезнал. Сега бе сама. Мислите ѝ потънаха в мъглата на спомените. Понесоха я назад, към времето, когато бе дете и играеше на криеница с родителите си. Тогава успяваше да се скрие толкова добре, че никой от тях не можеше да я намери. А тя ги чакаше ли, чакаше, уплашена, че никога няма да дойдат.

Дали не я бе изоставил? Ами ако я бе оставил като примамка, която да отклони вниманието им от него?

После чу шум. Стъпки. Някой се приближаваше. Очакването беше свършило. Приглушени гласове. Идваха за нея. Търсеха я.

Припомни си думите му: „Не се движи… каквото и да стане… не мърдай!“

Наложи си да се овладее. Шумът вече бе близо, съвсем близо. Стъпките ехтяха толкова силно, че тя разбра: след секунда щяха да я открият.

Видя ги. Бяха двама. Един възрастен и един по-млад. Не издържа и изпищя. Единият от двамата се протегна да я сграбчи…

В коридора се разнесе гръм. Звукът бе толкова силен, така неочакван, че тя се сви уплашено на земята и притисна ръце към главата си. Ушите ѝ кънтяха, очите ѝ бяха заслепени от краткия, но мощен проблясък. Мъжът пред нея се хвана конвулсивно за гърдите. Очите му се разшириха, устата му се отвори. Залитна на една страна, после падна на колене.

Гидиън излезе от сенките и пристъпи напред. Вдигна пистолета и с трепереща ръка го насочи към мъжа с червената роба.

— Татко… — произнесе той.

Повелителят на кръга погледна Дракон, чиято кръв се стичаше на каменния под:

— Какво направи?!

Гидиън леко замахна с пистолета:

— Трябва ми ключът за Криптата.

Повелителят свали връвта от врата си. На лицето му бе изписано презрение:

— Знаех си, че няма да си тръгнеш, без да откраднеш нещо безценно. И ти си същият като Натаниел, крадец и осквернител на гробове! — Захвърли ключа в локвата кръв до тялото на Дракон.

— Вземи го — нареди Гидиън на Кейтлин, без да отмества дулото на пистолета. Глокът все още бе насочен право в баща му.

Тя се изправи да изпълни заповедта.

Тогава изведнъж Дракон я сграбчи за глезена и я дръпна към себе си. Повелителят се хвърли към Гидиън и го блъсна в стената.

Чу се още един изстрел.