Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (13)

12

Меган слушаше затрудненото дишане на четиригодишната си дъщеря. На всеки половин час се будеше и прокарваше ръка по главата на детето. Сами гореше. За осми път през тази нощ мокреше кърпата и я поставяше върху пламналото ѝ чело.

В този миг звънна мобилният ѝ телефон и рязко я изтръгна от неспокойния полусън, в който бе потънала. Побърза да го вдигне, преди да е събудил Сами.

— Инспектор Бейкър.

— Инспекторе, обажда се Джак Бентли от контролната.

— Момент така — прошепна тя и се измъкна от леглото. — Изчакай една секунда.

Излезе от стаята и продължи:

— Добре, казвай.

— Току-що ни докладваха за инцидент в Толард Роял. Участъковият полицай ме помоли да се обадя.

— Това е извън компетенцията ми, Джак.

Тя погледна към коридора. Майка ѝ стоеше намръщена на вратата на спалнята.

— Знам, госпожо. Станал е пожар в една от големите къщи на платото. Според доклада е имало и обир. Преди да се измъкне, извършителят е наранил и един от полицаите.

— Затова ли ми се обаждаш?

— Откарали са един цивилен в болницата. Носел у себе си ваша визитна картичка.

Меган обърна гръб на майка си, която я гледаше обвинително.

— Знаеш ли името му? Как изглежда?

— Нямам физическо описание, но пуснахме проверка на колата, паркирана отвън — едно старо ауди А4. Регистрирано е на името на Гидиън Чейс от Кеймбридж.

Макар че се досещаше за отговора, попита:

— Кой е собственик на къщата?

Чу се тракане на клавиши — Бентли проверяваше информацията.

— Имението е на името на Натаниел Чейс. Според избирателните списъци живее сам.

— Живееше — поправи го тя. — Мъжът, когато са отвели в болница, е синът му. Видях се с него преди няколко часа. Дойде тук, защото му се обадих да му кажа, че баща му е починал.

— Горкият. Днес определено не му е ден… Момент, това не беше ли оня професор, дето се застреля?

— Същият.

— Както и да е. На мястото са отишли двама полицаи: Робин Федърби и Алан Джоунс. Джоунс в момента получава първа помощ заради получената травма на врата, а Федърби ме помоли да ви се обадя и да ви докладвам. Помоли да предам, че съжалява за късното обаждане, но по-добре така, отколкото да му крещите утре.

— Правилно е предположил. Благодаря ти, Джак. Лека нощ.

Изключи телефона и в същия миг майка ѝ влезе в спалнята да провери как е Сами. Щяха да се скарат, сигурна беше, затова слезе на долния етаж да си направи чай.

Докато чакаше водата в чайника да заври, Меган си припомни кратката си среща с Гидиън и странното писмо от баща му. Не вярваше инцидентът в Толард Роял да е просто кражба. Нямаше начин.