Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

13

Вторник, 15 юни

Солсбъри

Когато Гидиън отвори очи, вече бе утро. За миг си помисли, че е вкъщи, в собственото си легло. После осъзна грешката си. Намираше се в болница. В дома на мъртвия му баща бе имало кражба и пожар, а после лекарите в районната болница бяха настояли да остане през нощта „за наблюдение“.

Когато се появи сестра Сузи Уилъби, достолепна матрона с майчинско отношение, той направи усилие и седна.

— А, значи сте буден. Как се чувствате?

Той докосна тила си. Главата му пулсираше от болка.

— Зле. Боли ме.

Тя вдигна картона, прикрепен към долната табла на леглото, хвърли му един поглед, след което се вгледа по-внимателно в Гидиън.

— Имате цицина на главата, сцепена устна, неприятна рана на лявата буза, но резултатът от рентгена не показа нищо счупено.

— Трябва да сме благодарни за малките жестове на съдбата.

— Ами да. — Тя погледна израненото му лице. — Сега е малко по-добре от вчера, но може би трябва да ви направят един-два шева.

— Няма нужда. Обикновено раните ми заздравяват бързо.

Тя разбра, че го е страх от иглата.

— Няма да боли. Някога инжекциите бяха много неприятни, но вече не е така. Скоро били ли са ви инжекция против тетанус?

— Не, само когато бях дете.

— Тогава ние ще ви сложим, а после ще ви направим кръвно изследване за инфекции. По-добре да се презастраховаме. Как е гърлото ви?

Той имаше чувството, че отново е в пансиона и училищната медицинска сестра проверява дали не симулира, за да отърве часовете.

— Малко ме дразни, но иначе е добре. Даже смятам, че вече съм в състояние да се прибера, ако нямате нищо против.

Тя му хвърли поглед, който ясно показваше, че има против.

— Лекарят ще дойде след около двайсет минути. Ще ви прегледа и ако всичко е наред, ще ви изпише. — После започна да се суети с тънкото одеяло. — Ще ви донеса нещо за главоболието и вода за гърлото. Добре е да пиете много вода. Прочиства организма. По време на пожара сте нагълтали доста дим. Вероятно ще ви боли глава още няколко дни, а и ще кашляте много.

Той кимна признателно:

— Благодаря.

Когато сестрата се оттегли, Гидиън се замисли върху думите ѝ. Пожарът. Сега си припомни всичко — мъжа, нахлул в кабинета на баща му, пламтящите пердета, сблъсъка в коридора.

След малко тя се върна с пластмасова чаша с вода и две малки шишенца с лекарства.

— Алергичен ли сте към парацетамол или ибупрофен?

— Не.

Тя изсипа на дланта си две хапчета парацетамол:

— Вземете тези, а ако не подействат, лекарят ще ви предпише нещо по-силно.

Наложи му се да изпие всичката вода, за да ги преглътне. Вики — бившата му приятелка — умееше да гълта всякакви хапчета, цяла шепа, без глътка вода. Той обаче изливаше половин Темза в гърлото си, за да погълне дори едно. Странно, че се сети за нея точно днес. Сигурно бе заради удара по главата. Бяха се разделили преди повече от година. Кралица Виктория се върна в Единбург след завършването на доктората си, както винаги бе заплашвала да стори. Раздялата накара и двамата да осъзнаят, че е дошъл моментът всеки да поеме по своя път. Жалко, понякога му липсваше, помисли си Гидиън. Както сега например.

Сестра Уилъби се надвеси над него, леко притеснена.

— Как мислите, дали сте в състояние да приемате посетители? — Думите ѝ прозвучаха като извинение.

Гидиън не знаеше какво да отговори.

— Какви посетители?

— От полицията. Една дама, която се представи като полицейски инспектор. На рецепцията е. — В очите ѝ проблесна пакостливо пламъче. — Не е необходимо да се срещате с нея, ако не желаете. Мога да я отпратя, няма проблем.

— Не, поканете я. Благодаря. — Главата му продължаваше да пулсира в знак на протест. Меган Бейкър определено не бе човекът, чиято компания би потърсил точно в момента.