Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

153

Уорминстър беше на малко повече от тринайсет километра на запад от Имбър. През всеки друг ден Повелителят на кръга би изминал това разстояние за деветнайсет минути. Само че днес бе неделя — денят, в който богомолците отиваха на църква, а и беше пълно с туристи. В стария англосаксонски град имаше осем важни места за поклонение, плюс живописна околност, която привличаше хората. Никой, освен него не бързаше, затова пътуването му отне цели двайсет и пет минути.

Автомобилът му изтрополи през главната порта на поделението в Батълсбъри и спря пред плаца. Той излезе и тръгна към кабинета си. Всеки войник, покрай когото минаваше, се изпъваше и козируваше на подполковник сър Джеймс Пендрагон. Рутината и церемониите бяха точно толкова важни в обществения му живот, колкото и в тайния.

Когато вече се бе настанил зад бюрото си, инструктира началника на щаба си да въведе госта му. Онзи, с когото бе дошъл да се срещне. Заместник-началникът на областната полиция Грегъри Докъри бе облечен в цивилни дрехи — сив вълнен костюм, бяла памучна риза и сива вратовръзка. Ако бе със свещената си роба, щеше да бъде наричан просто Жерав.

— Как си? — Пендрагон разтърси ръката му и му направи знак да седне на едно от двете кафяви кожени канапета.

— Ще бъда много доволен, когато утрешният ден най-сетне настъпи.

— Като всички нас. — Пендрагон седна с усмивка. — Как се справяш с всички заинтересовани страни — ФБР, Интерпол, Министерството на вътрешните работи? Разкажи ми.

— Вицепрезидентът Лок се върна в Съединените щати. Звъни на началника по пет пъти на ден. Съпругата му или пие, или се друса, когато не реве и не се моли по телевизията. Онези от министерството са отегчени. Като че ли са се примирили, че ще им се наложи да се справят с последствията, когато намерят тялото на момичето. Колкото до Интерпол, знаеш колко са безполезни. Със същия успех могат да пратят пощенските служби да я търсят.

— Тоест, всичко е наред?

— Не съвсем. — Докъри започна нервно да се върти. — Мисля, че може да имаме проблеми с онзи американски вълк-единак.

Пендрагон кимна:

— Джошуа Горан, бивш майор от Звеното за специални мисии на Американските военновъздушни сили. Чудех се колко време ще мине, преди да започне да ни създава главоболия.

— Наел е двама от моите хора. Те му подават толкова информация, колкото ние решим, но дочух, че кучетата му душат около Имбър.

— Да, Дракон каза, че е видял някакви хора там днес сутринта. Известно време са следили него и Муха, но са разбрали, че са разкрити, и са се изтеглили.

— Има ли вреди?

— Не мисля. — Пендрагон помисли малко над случилото се. — Повечето от хората ни са пръснати заради подготовката за довечера и утре сутринта. Ще засиля обаче наблюдението и охраната на Светилището. Ще се погрижа Горан да не създава повече проблеми.

— Добре.

Докъри се премести малко по-напред в креслото и опря ръце на коленете си:

— Имам и някои проблеми в службата, но се надявам, че скоро ще ги разрешим.

— За жената на Орел ли говориш?

— Да. Отстранена е от случая. Хънт естествено беше объркан, но в крайна сметка повярва на причината за преместването ѝ. Сега тя ще отговаря за разследването на неразкрити случаи в Суиндън. Започва утре. Освен това унищожихме всички физически и електронни доказателства, които бе събрала. Накарах Орел да я посети и той го е направил тази сутрин. Доколкото разбрах, търсеният ефект е постигнат.

— Да се надяваме. Ами синът ти? Какво става между него и жената на Орел?

Докъри потръпна:

— Все така ме притеснява. Изглежда, има прекалено голямо доверие в инспекторката.

— Може да ти е син, но не можеш да го оставиш да ни пречи, Грегъри!

— Много добре го знам. Ами твоят син?

— Бива си те — стреляш право в целта. Не смятам обаче, че има причина за притеснение. Той, естествено, премина през посвещаването и е съвсем наясно, че животът му принадлежи на каузата ни. — Изражението му стана твърдо и непоколебимо. — Добре, каква тогава е причината за посещението ти? Какво си намислил?

Докъри се премести на ръба на креслото.

— Имам предложение. Доста нетрадиционно, но смятам, че ще го одобриш. Уверен съм, че ако се съгласиш, довечера всичко ще мине по план. Няма да има нужда да се притесняваме от ненавременни прекъсвания.