Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (103)

102

Писъците на Кейтлин пронизаха дебелия половин метър камък. Не издържаше повече. Мракът и неподвижността я побъркваха. Започна да блъска с юмруци, колене и глава по стените на вертикалната си гробница.

Двамата Наблюдатели, които я пазеха, се втурнаха към килията ѝ. Не можеха да ѝ позволят да се нарани. Тя не биваше да умира преди насроченото време. Издърпаха резетата и отвориха, при което Кейтлин залитна и се приземи болезнено на коленете си. Цялото ѝ тяло бе покрито с охлузвания, а дългата ѝ тъмна коса бе сплъстена от пот, кръв и мръсотия. Озъби им се и се опита да ги изрита.

— Махнете се от мен! Шибани копелета, пуснете ме!

Наблюдателите я приковаха по гръб на земята. Лицето ѝ бе покрито с кръв, а от някога поддържания ѝ маникюр нямаше и следа. На челото ѝ имаше няколко дълбоки порезни рани от блъскането в стените. Мъжете се спогледаха. Явно бе изпаднала в умопомрачение — хвърляла се бе срещу камъка в опит да си строши черепа. Да се самоубие.

Кейтлин искаше да приключи с този кошмар. Още сега, дори това да означава да умре. Просто искаше всичко да свърши. Постепенно обаче се успокои, разумът отново пое контрол над тялото ѝ и укроти звяра в нея.

Мъжете продължаваха да я притискат към ледения под. Единият я бе възседнал през гърдите и бе приковал китките ѝ към земята, а другият притискаше глезените ѝ. Едва сега, когато умът ѝ се проясни, осъзна очевидното.

Те бяха аматьори.

Ерик и екипът му ѝ бяха демонстрирали как се обезврежда противник. Те никога не го правеха така. Едно извиване на китката е напълно достатъчно, стига да знаеш как. Достатъчно бе да забиеш с пръст в определено нервно окончание и противникът беше извън строя, дори да беше боксьор тежка категория. Тези мъже не знаеха как се прави. Взимаха решения на момента.

Кейтлин се взря в очите на мъжа над себе си.

— Добре съм. Вече съм добре.

Той отпусна ръцете ѝ и се изправи. Изглеждаше уморен, но готов отново да я прикове към пода.

— Някой трябва да прегледа раните на главата ѝ — обърна се към по-младия, който все още притискаше глезените ѝ.

Помогнаха ѝ да се изправи на крака и първият тъкмо се канеше да щракне белезници около китките ѝ, когато Кейтлин издърпа ръце и с всички сили заби коляно в слабините на мъжа пред себе си. Вторият Наблюдател я сграбчи откъм гърба. Тя рязко се наведе назад и използва тежестта на тялото си, за да го извади от равновесие, след което се засили и го блъсна в стената.

Когато той се удари в камъка, тя го фрасна с тила си в лицето. Ударът бе ужасен и мъжът се смъкна покрай стената. Със сигурност му бе счупила носа.

Кейтлин се изправи насред осветения с факли коридор на Светилището. Наоколо нямаше никой, който да я спре.