Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

184

В продължение на няколко секунди никой от двамата не помръдна. Стояха като вкаменени насред задушаващия ги мрак. Не виждаха абсолютно нищо. Не чуваха никакви звуци в горещия застоял въздух, освен собственото си дишане и драскането на краката си по камъка.

Кейтлин бе обзета от паника:

— Ще умрем от задушаване! О, Боже, не!

— Запази спокойствие. — Гидиън се изкачи няколко стъпала нагоре. — Кейтлин, спри!

Протегна се, намери крака ѝ и го докосна. Физическият контакт бе важен. Тунелът бе прекалено тесен и не успя да се доближи повече.

— Моля те, успокой се! Трябва да измислим как да се измъкнем от тук!

Тя затвори очи. Опита се да замести мрака наоколо с този, който изпълваше самата нея. Започна бавно да вдишва през носа и да издишва през устата. Над себе си Гидиън чу някакъв шум. Изчака малко, после попита:

— Какво стана? Да не би да дръпна или да стъпи на нещо?

— Стъпих. — По гласа ѝ личеше, че всеки миг ще се разплаче. — Съжалявам! Сега е близо до коляното ми. Някаква издатина стърчеше навън и аз се опрях на нея.

Да, в това имаше логика. В повечето древни гробници имаше най-различни съоръжения, чиято цел бе да попречат на крадците да проникнат вътре и да ги плячкосат. Изкатери се още малко нагоре и започна да опипва стената. Бързо откри издатината. Каменният ръб бе гладък и изглеждаше безобиден. Разположен бе на стратегическо място, така че бе невъзможно да го пропуснеш. Зад него, по-навътре в стената, имаше втори, който служеше като лост. Ако върху първия се окажеше определен натиск, той се отместваше и задействаше втория. В резултат на това каменната плоча се плъзваше и затваряше входа на шахтата. Простичък механизъм, наистина. Прост и смъртоносен.

— В капан сме, нали? — Тя се опитваше да запази спокойствие, но гласът ѝ трепереше от ужас.

— Няма как да се върнем, това е сигурно. — Гидиън не ѝ предостави време за размисли. — Трябва да продължим да се спускаме. Недей да стъпваш на нищо, което се издава от стената. Ако усетиш друг такъв ръб, ми кажи. Разбрано?

Тя си пое дълбоко въздух още веднъж, за да се успокои.

— Добре.

Чуваше и усещаше движението му под себе си. Беше ѝ трудно да продължава. Знаеше, че крайниците ѝ всеки момент ще откажат да я държат. Силите я напускаха. Почти не усещаше пръстите си и разбра, че много скоро няма да е в състояние да се захваща.

— Спри! Спри веднага! — Викът му я накара да застине. — Намерих още една издатина!

Прокара внимателно пръстите на краката си по нея. Без съмнение беше пусков механизъм като предишния. Какво обаче задействаше? Друг отвор? Или нов капан?

А ако беше просто примамка, нещо за отклоняване на вниманието? Дали не трябваше да го пренебрегнат и да продължат нататък? От друга страна, ако не стореха нищо, това също би могло да се окаже фатално.

Мислите на Гидиън се блъскаха хаотично в главата му. Може би дъното на шахтата също бе каменен „спусък“. Възможно бе да задейства лавина от скрит пясък и вар — или дори скални късове. Можеха да ги погребат живи.