Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (106)

105

Сряда, 23 юни

От всички хора, свързани по някакъв начин с разследването, единствено Джош Горан не присъстваше на свиканата от началника на полицията междуведомствена среща. Не че имаше нещо против. От самото начало си бе подсигурил непрекъснат достъп до информационния поток. Екипът му плащаше на огромна мрежа журналисти, полицаи, чиновници и цивилни. Десетте хиляди долара, които бе поставил в ръката на оперативен агент Алвес, гарантираха, че ще получава навременна информация за всяка новост.

Заседателната зала беше прекалено топла. Седналият на масата Грег Докъри, заместникът на Алан Хънт, помоли останалите седмина:

— Трябва да си съдействаме — да си предаваме важната информация конфиденциално и своевременно. Трябва да забравим различията си и да работим заедно. Затова сме тук. По-късно днес Хънт лично ще запознае вицепрезидента Лок с институциите и ресурсите, ангажирани с откриването на дъщеря му. Старши комисар Гибсън — докладът ви, ако обичате.

Барни Гибсън огледа масата и забеляза вече оформените лагери — недопустимо от оперативна гледна точка. Двамата агенти на ФБР бяха седнали точно срещу него, полицаите от уилтширското управление бяха в другия край, а неговите колеги от столичната полиция стояха отделно от двете групички. Една-единствена операция бе достатъчна да извади наяве културния разкол, непреодолимата пропаст между тях.

— Рано тази сутрин получихме ново съобщение от евентуалните похитители на Кейтлин. Обаждането е направено от Франция, но този път от телефонна кабина в Кан.

Джон Роуландс отчаяно разпери ръце:

— Съжалявам, но просто не го вярвам. Те са в Южна Франция точно толкова, колкото и ние!

Докъри хвърли на главния си следовател изпепеляващ поглед.

— Джон, ако обичаш, забрави поне за минута любимата си теория. По-късно можем да разсъждаваме, колкото пожелаем. Нека сега чуем записа. — Пое си въздух и се обърна към цялата група. — Обърнете внимание на времето и естеството на съобщението. Това послание е отговор на казаното от Кайли Лок по време на пресконференцията и.

Барни Гибсън натисна копчето на малката машинка в средата на масата и в притихналата зала се разнесе модулиран мъжки глас:

„Цената да върнем Кейтлин Лок невредима е двайсет милиона долара. Майка ѝ вече обеща десет. Очакваме баща ѝ да стори същото. Условията ни са следните: ФБР, британската полиция и частният детектив публично да обещаят, че няма да надзирават размяната, нито ще се опитват да ни заловят. Едва когато получим тази гаранция, ще съобщим и останалите си условия. Уверяваме ви, че разполагаме с всичко необходимо да държим Кейтлин Лок толкова дълго, колкото пожелаем. Години, ако е необходимо. Рано или късно ще изпълните исканията ни.“

Внезапно в стаята се разнесе гласът на Кейтлин — спокоен, но отпаднал:

„Мамо, аз съм в Кан, близо до хотел «Карлтън», където бяхме отседнали с теб и Франсоа преди филмовия фестивал. На булевард «Кроазет» днес вали, а във Фестивалния дворец има конференция на тема видеоигри. Тате, за мен се грижат добре. Нищо лошо не са ми сторили. Моля те, направи каквото искат!“

Отново се чу промененият мъжки глас:

„Искам да ви е пределно ясно, че ако не обещаете публично да изпълните тези искания, повече няма да се свързваме с вас.“

Записът свърши с пращене. Шокирани, следователите мълчаха. Гибсън знаеше, че всички си мислят за реакцията на родителите на Кейтлин, когато го чуят. Той се отърси от емоциите и продължи:

— Подробностите, които чухте преди малко, са верни. Времето в Кан вчера е било точно като описаното, а конференцията продължава. Техниците и от двете страни на Атлантика потвърдиха, че обаждането е направено от Кан. Фоновият шум съответства на тази конкретна част от Лазурния бряг. Тод, искаш ли да добавиш нещо?

— Записът си го бива — заяви тежко агентът от ФБР. — Нашите техници го разнищиха, докато вие спяхте. Те потвърдиха, че както и първия, се състои от няколко нива. Двата гласа са записани поотделно, после са наставени, а накрая е прибавен фоновият шум. Анализирахме женския глас и сме сигурни, че е на Кейтлин. Мъжкият е по-труден заради механичното му преправяне. Смятаме обаче, че мъжът е англичанин, най-вероятно същият като на първата касета.

— Първо Париж, сега пък Кан — отбеляза заместник-началникът на полицията. — Непрекъснато я местят. Сигурно и в момента пътуват нанякъде.

— Това би обяснило използването на телефонни кабини — замислено каза Гибсън. — Не ги интересува дали ще ги проследим, защото когато открием мястото, тях отдавна няма да ги има.

— Или защото никога не са били там — намеси се Джон Роуландс, който още не бе убеден, че Кейтлин е прекосила Ламанша. — Може да е само един човек, който пътува напред-назад из Европа, с мотор например. Спира, в която си поиска точка, и пуска оттам записите. Въобще не съм убеден, че е извън Обединеното кралство.

— Трябва да подготвим план за всяка от двете ситуации — отсече Хънт и по този начин преустанови дискусията. — Грег, продължавай да ме държиш в течение как са разпределени ресурсите и как върви разследването.

Заместникът му кимна:

— Разбира се.

— А какво ще правим с исканията им? — попита рязко Джон Роуландс.

Хънт вдигна вежда:

— Британското правителство не преговаря с похитители. Такава е политиката ни. Никога не сме го правили и никога няма да го направим.

Дани Алвес кимна:

— Вицепрезидентът Лок каза същото. Има някаква вероятност да промени мнението си предвид това, че става въпрос за дъщеря му, но се съмнявам.

— Няма начин — присъедини се Бърджес. — Том има много твърда позиция по въпроса. Няма да се разколебае. Гадните копелета могат да чакат, колкото искат — той няма да преговаря с тях!