Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

48

Змия караше кемпера, а на пода отзад лежеше Джейк Тимбърленд със завързани очи и крайници. Гущер го следваше със старото мицубиши „Уориър“ на един свой приятел. Кейтлин Лок бе хвърлена на задната седалка, овързана, със запушена уста.

Инструкциите към Наблюдателите бяха пределно ясни: не изпускайте от поглед мястото и изчакайте Светините да направят своя избор. Бъдете търпеливи. Точно както при последното жертвоприношение, изборът ще бъде техен. Така и стана.

Двойката пристигна по мръкване. Когато утрото настъпи, те нахлуха в кръга и докоснаха камъка, който Повелителят предрече, че ще бъде докоснат. Бяха привлечени към него — точно както бе казал той.

Последователите наричаха този конкретен трилитон „Търсещия камък“. Змия не изпитваше никакви съмнения — двамата бяха привлечени именно от него. Те сами избраха съдбата си. Дракон и останалите от Вътрешния кръг щяха да са доволни — двамата с Гущер бяха свършили добра работа.

Обикновено Змия не ги хващаше в самия кръг. Щом изберяха жертвите, ги следваха, понякога седмици или месеци наред. Взимаха невероятни предпазни мерки преди всяко отвличане. Сега обаче времето бе срещу тях. Звездите променяха местоположението си. Оставаше само седмица до следващата фаза на Луната. Обновлението трябваше да се завърши. Времето едва щеше да стигне, за да пречистят жертвите.

Младежът отзад неочаквано започна да блъска с крака по дървения под като малко дете в пристъп на гняв. Той щеше да се научи да пази тишина. Много скоро. Змия пусна радиото и го усили.

След няколко минути излезе от пътя и пое директно през полето. Тази земя беше собственост на Гилдията — поля, гори и долини, в които някога бяха живели древни племена от мезолитната, неолитната и бронзовата епоха. Змия спря на едно тихо и усамотено място в близост до тайната пътека, която водеше до скрития вход на Светилището. Гущер паркира мицубишито зад кемпера и зачака учителят му да предприеме следващата стъпка. Знаеше само, че ще оставят жертвите тук и ще откарат кемпера до някаква плевня, където щеше да остане до стъмване, след което най-вероятно щяха да го откарат до някоя автоморга и да го смачкат за старо желязо.

Змия изключи двигателя и мина отзад. Поне мъжът бе спрял да рита — явно си бе научил урока. Най-добре бе да не се съпротивлява.

Да не се противи на онова, което щеше последва.