Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (111)

110

Докато се издигнеш до ранга старши детектив, обикновено си поел поне няколко професионални удара. А ако си жена, си си изработила някои основни правила. Например да си тръгваш рано от купона след приключването на някой случай и да не се омъжваш за колега.

Меган бе нарушила тези две правила. Имаше едно обаче, което спазваше винаги: гледай на нещата глобално. Не реагирай първосигнално и не бързай да си вадиш заключения. Вземи дистанция, поеми си въздух и огледай всичко внимателно. Прецени кое е от значение и кое не. Взимай всеки фактор под внимание.

Това бе и причината да не се втурне към кабинета на шефката си да иска заповед за арест и въоръжен отряд, които да прати при Дейв Смитсън. Вместо това реши да обсъди подробно ситуацията с Джими и се опита да я осмисли.

— Тази сутрин се видях с Гидиън Чейс. Изглежда, са го били. Каза, че двама мъже са го заплашили с пистолет. Единият е строителен предприемач на име Смитсън, а другият е онзи, който нахлу в къщата на баща му миналата седмица.

Джими се сепна:

— Нали казахте, че Чейс не е успял да види лицето на нападателя?

— Да, но се оказа, че го е видял.

— И защо е излъгал?

— Дълга история. Твърди, че се чувства лично задължен да разбере в какво се е забъркал баща му.

— Добре, а къде са го заплашили? И най-вече — защо?

Тя поклати глава:

— Не зная подробностите. Нямах възможност да го попитам. Смитсън беше с него в къщата, поправяше щетите от пожара.

Джими схвана картината:

— Значи тоя майстор и крадливото му приятелче заплашват Чейс, а няколко часа по-късно същият майстор идва в дома му да прави ремонт? Доста странно звучи.

— Прав си, странно е. Само че това ме накара да се замисля дали самоубийството на Натаниел Чейс не е свързано по някакъв начин с отвлечената американка и откупа.

Очите на Джими се разшириха:

— Че защо? Какво общо има между двата случая?

— Нали след като видя тялото на Джейк Тимбърленд в плевнята, каза, че нещо не се връзва? Че нещата изглеждат нагласени. Спомняш ли си какво те накара да мислиш така?

— Разбира се. „Местоположение, местоположение и пак местоположение“.

— Е, точно това ме притеснява. Местоположението. И при двата случая то е от основно значение. Едно конкретно място — Стоунхендж. Много е вероятно именно натам да са отивали Лок и Тимбърленд преди отвличането и убийството. Натаниел Чейс е изписал томове за това място и именно там е пожелал да бъде разпръсната пепелта му. Сега се сещам, че според сина именно то го е излекувало от генетичното раково заболяване, което е имал като дете. Освен това е убеден, че там членовете на някакъв древен култ принасят човешки жертви, за да черпят от силата му.

Джими изкриви лице:

— Не вярвате на тези глупости, нали?

— Просто се правя на адвокат на дявола. Така че, защо не? В продължение на векове хората са принасяли в жертва хора. Кости са изравяни на стотици места. Практиката е описана в Библията и десетки исторически документи.

— Познавам историята. Обаче дори да съществуваше подобен култ, защо ще искат да принесат в жертва дъщерята на американски политик и сина на английски лорд? И как ще обясните искането за откуп?

Нямаше как да обори логическите аргументи на Джими. Идеята за култа бе глупава, но тя не искаше да я отхвърли напълно:

— Поклонниците на култовете избират жертвите си според най-различни критерии, като изнасилваните и серийните убийци. Може да са сексуални, расови, полови. Жертвите може да споделят или да отхвърлят убежденията им. Нищо чудно Кейтлин да е отговаряла на един или няколко от тези критерии.

— Ами Тимбърленд?

— Може би не се е вписвал в представата им. Не е отговарял на критерии им, затова са го убили. Или пък просто се е втурнал да брани Кейтлин като рицар на бял кон.

Джими отново изтъкна основния си довод:

— Ами откупа?

Тя започна да потропва с пръсти по бюрото. Звукът приличаше на почукването на кълвач по кората на дърво.

— Забрави за малко за откупа. Не съм си изяснила въпроса с местоположението.

Джими обаче не смяташе, че тази теория е обоснована.

— Добре, да вземем Стоунхендж. Как се предполага въпросният култ да извърши ритуално убийство там? Кръгът се намира между две изключително натоварени шосета. Наоколо винаги е пълно с туристи; да не говорим, че има денонощна охрана.

Очите на Меган проблеснаха:

— Ами ако е замесена и охраната?

Джими обмисли възможността. Това определено променяше нещата.

— Един от тамошните охранители се казва Шон Граб. Чух, че е изчезнал след отвличането и убийството.

— Сигурна ли сте?

— Говореха за това в столовата. Има и още нещо — той има досие в полицията. Съден е за кражба с взлом и нападение. — Меган се въодушеви: — Тоест, ако някои от охранителите са част от култа, биха могли да осигурят достъп до мястото. Могат да идват и да си отиват, когато си поискат.

— Наистина е възможно. Ще проверя в „Английско културно наследство“ и в охранителната компания кога Граб е бил на смяна, дали често си взима болнични, или отсъства за първи път от години.

Меган не го слушаше особено съсредоточено:

— Добре, опитай. Няма да навреди.

Думите на Джими я наведоха на друга мисъл. Това беше най-ексцентричната идея, която ѝ бе хрумвала в кариерата ѝ. Можеше да реши целия случай или да си докара уволнение.