Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (109)

108

Останалата част от пътуването премина в болезнено мълчание, поне за Гидиън. Устната му бе сцепена и един от зъбите му се клатеше.

Дракон го блъсна през предната врата и го избута нагоре по стълбите — право до скритата стая.

— Изпипано е — отбеляза той, когато Гидиън отвори служещия за врата панел в стената. Почука по него с покритите си с белези кокалчета, характерни за строител. — Изобщо не е зле. Ако вече не бях влизал в стаята, никога нямаше да предположа, че има такава.

Гидиън не му обърна внимание и влезе в дългото тясно помещение. Дракон не успя да скрие неприятната си изненада при вида на празните лавици. Единствено следите в праха показваха къде са били дневниците. Гидиън попи кървящата си устна и каза:

— Ти какво очакваше?

— Внимавай с тая твоя уста!

Усмихна се на собствената си шега и влезе в стаята. Започна да почуква по стените, потупа с крак на няколко места.

— Има ли още тайници тук? — Удари с пета по пода.

— Вече не се ли притесняваш, че гредите са повредени? — саркастично запита Гидиън.

— Съвсем добре са си — отвърна със същия тон Дракон. — И Големият лондонски пожар не би ги срутил.

После взе да блъска с юмрук по плоскостите на тавана.

Очите на Гидиън се приковаха в далечния край, точно над телескопа на баща му. Дракон спря само на няколко сантиметра от него.

— Е, къде са? Къде си скрил дневниците?

Звукът на електрически звънчета му спести необходимостта да отговаря. Някой беше звъннал на вратата. Дракон го погледна изнервено:

— Очакваш ли някого?

Гидиън сви рамене:

— Не. Мониторът на охранителната система е в кухнята. Можем да видим кой е.

Слязоха на долния етаж. На малкия, вграден в стената екран се виждаше кола, спряла пред външните порти. В нея седеше жена.

— Това е инспектор Бейкър, тя води разследването на смъртта на баща ми. Със сигурност вече е видяла колата ми, както и микробуса ти на алеята.

— Пусни я, но гледай бързо да се отървеш от нея — нареди Дракон и се насочи към опожарения кабинет. — Явно все пак ще ми се наложи да поработя тук.

Гидиън натисна копчето и пусна Меган. После отвори вратата на къщата и излезе да я посрещне. Пътьом избърса още веднъж кръвта с опакото на дланта си.

— Добро утро, инспекторе. Не очаквах да ви видя днес.

Тя грабна чантата си от седалката и се измъкна от колата.

— Исках да проверя как си. — Забеляза подутата му и разкървавена уста. — И явно има защо. Какво е станало?

Гидиън отново докосна устните си:

— Паднах, докато се опитвах да оправя кабинета. Не е толкова зле, колкото изглежда.

Очите ѝ пробягаха към Дракон, който тъкмо отиваше към микробуса си.

— Ремонт ли сте започнали?

Гидиън също отправи поглед към него:

— Да, господин Смитсън е работил за баща ми. Когато чул за пожара, бе така добър да мине и да си предложи услугите.

— Добросъседска постъпка.

Тя добре си спомняше разговора им в заведението близо до крематориума. Тогава Гидиън ѝ бе разказал за предишното посещение на майстора и за подозренията си, че е замесен в смъртта на баща му.

— Направо не ми се вярва какъв лош късмет има господин Чейс! — високо заяви Дракон и се приближи към тях. — Накъде отива този свят? Първо изгуби баща си, после някакъв изрод нахлул в къщата, запалил я и за малко да не го убил. Ужасна история, просто ужасна!

Отвори задната част на микробуса и измъкна от нея голям сак с подрънкващи инструменти.

Меган разбираше, че той ги наблюдава и няма как да говорят открито.

— Дойдох да ти задам още няколко въпроса за баща ти. Неподходящ момент ли улучих?

— Сега наистина не е удобно — бързо отвърна Гидиън. — Имате ли нещо против да ви се обадя? Мога да дойда и в управлението, ако така ще ви улесня.

— Да, това е добра идея. — С периферното си зрение видя, че строителят ги гледа. — Само, преди да тръгна, може ли да използвам тоалетната? Доста път ме чака.

— Разбира се. Заповядайте, ще ви покажа къде е.

В мига, в който се скриха от погледа на Дракон, тя се приведе към Гидиън и го попита:

— Добре ли си?

— Не особено. Трябва да отида с него, когато си тръгнете. Искат дневниците на баща ми.

Светна лампата в коридора и погледна към открехнатата входна врата. Дракон затвори микробуса и тръгна към тях.

— Сега не мога да говоря.

Меган нямаше избор и се вмъкна се в тоалетната в секундата, в която мъжът прекрачи прага. Дракон се приближи и придърпа Гидиън към себе си:

— Видях ви да разговаряте. Тя какво ти каза?

Гидиън се опита да потисне надигащата се паника:

— Махни си ръцете от мен! Вчера беше погребението на баща ми. Дойде да изрази съчувствие, това е.

Другият разтвори юмруци и пусна ризата му:

— Разкарай я бързо оттук! Или ще ти се наложи да ходиш на още едно погребение.