Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (78)

77

Меган и Джими паркираха на около километър и половина от изгорялата плевня. Намираха се в средата на сигурно най-голямото пасище в Северозападна Европа. Варовитата земя бе покрита единствено с трева. Пустош, в която сякаш човешки крак не бе стъпвал и която сякаш нямаше край.

Най-после забелязаха овъглената постройка в една долчинка, осеяна с диви цветя. Купчината обгоряло дърво бе като грозна черна рана върху меката зелена кожа на равнината. Меган посочи следите в тревата: отпечатъци от гуми и стъпки, които отиваха до плевнята и после се връщаха.

— Снети ли са отпечатъци от тези?

— Мисля, че да.

Тя му се намръщи:

— Виж какво, ти си полицай. Или си сигурен в нещо, или то просто не е вярно. Погрижи се за отливките.

Направиха няколко крачки и тя забеляза, че го е наранила с внезапната си студенина. Знаеше, че след време, стига да имаше търпение и свестен учител, от него щеше да излезе добро ченге.

— Огледай се, Джими. Ослушай се. Ще видиш, че тревата разказва — нашепва кой е идвал насам и кога, откъде е минал и накъде е отишъл. — Приведе се напред, така че да привлече погледа му в посоката, накъдето бе насочила показалеца си. — Виж тук. Тези дълбоки вдлъбнатини свидетелстват, че оттук е минала някаква доста тежка машина. — Завъртя го за рамото и отново посочи: — Там пък има отпечатъци от поне три превозни средства, две от които са значително по-леки от първото. Предполагам, че някои са от кемпера, а останалите — от два други автомобила.

— Защо два?

Искаше ѝ се да има рулетка, за да му обясни по-добре.

— Обърни внимание на дълбочината и ширината на отделните отпечатъци. По тях се познават големината на гумите и дължината на междуосието. Забелязваш ли, че са различни?

— Добре, значи имаме две коли. Това означава поне двама души.

— Точно така. Обади се на „Пътна полиция“ да проверят. Криминалистите вече трябва да са изследвали отливките от отпечатъците, но от „Пътна полиция“ са най-добри в този тип работа.

Приклекна и се вгледа в следите, оставени във високата трева.

— Ето един въпрос за теб. Защо тези хора са пътували отделно?

Той огледа на свой ред следите и отговори наслуки:

— Единият е останал в плевнята да пази кемпера и мъртвеца, а другият е отишъл да свърши нещо — може би да вземе водката, — и е пристигнал по-късно.

— Добре. — Тя кимна впечатлено и се изправи. — Нека отидем по-далеч. Какво означава това, което току-що каза?

— Какво имате предвид?

— Какво разкрива това за отношенията между двамата мъже?

Джими не разбираше нищо. Поведенческата наука за него бе непозната територия. Меган му помогна:

— Единият от тях е извършител, а другият — поръчител. Мъжът, който е останал с тялото, е извършителят, подчиненият. Това е най-лошата и рискована работа. Поръчителят му е наредил да я свърши. Това е доказателство за йерархията помежду им, която и двамата приемат. — Очите ѝ пробягаха към голямата черна рана в земята, покрита със струпеи от обгоряло дърво. — Разбира се, възможно е да е имало двама извършители и двама поръчители.

— Организирана престъпност?

Тя сви рамене:

— Нещо такова. Да видим колко добре е организирана.