Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (125)

124

Повелителят на кръга се изправи и прегърна новопосветения:

— Сине мой, толкова се радвам, че вече си един от нас. Придърпа главата му и го прегърна както баща прегръща изгубеното си дете.

— Седни. Трябва да си починеш. — После се обърна към Дракон: — Остави ни. Ще те повикам, когато приключим.

Седнаха заедно на каменната пейка и Повелителят се усмихна:

— Церемонията е наистина изтощаваща. В продължение на поне няколко часа ще се чувстваш зле, но тялото ти бързо ще оздравее и ще се възстановиш напълно.

На масата пред него имаше дървени табли с нарязани плодове и няколко кани с вода и сок.

— Храната тук е идеална за пречистеното ти тяло. Боровинки, къпини, смокини, банани. Всичките дават сила. Хайде, яж. Трябва да си възвърнеш енергията.

Гидиън си взе няколко парченца. Нямаше апетит. Огледа се — тъмните каменни стени сякаш поглъщаха цялата светлина в стаята.

— Такъв известен плод… такъв могъщ символ. Не мислиш ли? — Повелителят взе една ябълка.

— За Адам и Ева ли говорите?

— Не, не. Мислех за нещо гръцко.

Гидиън разбра, че го изпитват. Умът му бавно се раздвижи.

— А, да. Дванайсетте подвига. Херкулес трябвало да открадне златните ябълки от градината на Хесперидите. Повелителят се усмихна леко и отхапа от ябълката.

— Наистина си син на баща си, в това няма никакво съмнение. — После кимна към кодираните дневници на масата.

— Когато свършим с това, бих искал да ми прочетеш нещо. Да ми обясниш кода.

Гидиън откъсна дръжката на една едра череша.

— Имам някои въпроси.

— Питай, сега е моментът. Тук съм да ти помогна да станеш истински полезен член на нашата Гилдия. Ще те науча на всичко, което знам.

— Интересува ме Светилището. Как и кога е построено… къде точно се намира.

Повелителят пусна тънка усмивка:

— Ще научиш местоположението на Храма, когато му дойде времето, когато преценим, че си се доказал. Аз лично ще те разведа из великолепните му зали.

Гидиън го изгледа обидено:

— Нима още не ми вярвате?

Повелителят на кръга въздъхна.

— Посвещаването е първото стъпало към вярата, не последното. Мисля, че знаеш — приближаваме се към една изключително важна дата в нашия календар. Предстои събитие, което никой не бива да застрашава. Ще се върнем на този въпрос след това.

— Ритуалът по обновлението — предполагам, че него имате предвид.

— Да, него. След три дни ще бъде завършен. После ще ти позволим да си тръгнеш.

Усмихна се по-широко.

— Когато излезеш от тук, ще научиш къде се намира Светилището. — След това се разсмя. — Ще разбереш веднага.

— А дотогава трябва да остана тук ли? Като затворник?

— Разбира се, че не. Като чирак. Ученик. Ще разговаряме всеки ден. Ще ми разкажеш за кода на Натаниел. Ще ми обясниш системата му. — Вдигна един от дневниците. — А пък аз ще те посветя в задълженията ти на Последовател на Светините. Добре ще оползотворим това време.