Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

37

— Откри ли моя изчезнал? — главен инспектор Джуд Томпкинс подхвърли въпроса към Меган Бейкър като топка и я уцели в мига, в който вървеше с чаша чай към бюрото си.

— Не, госпожо. Още не съм.

— Но работиш по случая, нали? Прегледала си папката, която ти оставих, и си намерила все някакви следи, предполагам? — Началничката ѝ направи широк, величествен жест с ръка, за да подчертае думите си. — Освен това съм сигурна, че вече си се свързала със семейството му и си набавила поне една снимка.

Меган не обърна внимание на сарказма в думите ѝ:

— Госпожо, още работя по случая на Натаниел Чейс.

— Знам. Нямам Алцхаймер, ако случайно не знаеш. Спомням си пределно ясно, че имаш работа и по случая с изчезналия, който ти прехвърлих. Така че работи!

Погледна я язвително за последно и се понесе към собствения си, отделен от общото помещение кабинет. Докато вървеше към бюрото си, изруга, при което пластмасовата чашка се огъна и заля ръката ѝ с врял чай. Тя изруга отново, избърса се с една хартиена кърпичка и рязко отвори папката, която ѝ бе натресла шефката ѝ. Беше се надявала на свой ред да я прехвърли на Джими Докъри, само че него го бе хванала липсата, ей така, без да уведоми някого.

Както и да е. Изчете резюмето: близначката на един двайсет и пет годишен нехранимайко, Тони Нейлър, бе съобщила, че брат ѝ е изчезнал. Даже няколко пъти, както ставаше ясно от докладите. Нейлър бе безработен, зависим към алкохола, от време на време заработваше по някоя пара на разни строежи. Типичен скитник, който изкарва само за пиячка и храна (второто — по-рядко). Без майка и баща. Без постоянен адрес. От онези, дето се размотават наоколо, получават помощи за безработни и тихомълком си работят на черно. Призрак в системата. Тя продължи да чете.

Единственият човек, с когото контактувал редовно, беше сестра му Натали. Обаждал ѝ се веднъж седмично — естествено за нейна сметка.

Меган намери номера ѝ, набра го и изчака.

— Ало? — гласът бе колеблив.

— Госпожица Нейлър?

— Кой се обажда?

— Аз съм старши инспектор Бейкър от уилтширската полиция. Разследвам изчезването на брат ви, за което сте съобщили.

— Намерихте ли го?

— Боя се, че не. Не за това ви се обаждам обаче. Имате ли няколко минути да поговорим?

Младата жена от другата страна на линията въздъхна изнервено:

— Вече разказах всичко на полицаите в районното. Защо не се обърнете към тях?

— Аз съм от отдел „Криминални разследвания“, госпожице Нейлър, а вие сте разговаряли с униформени полицаи.

— А, разбирам! — Като че ли наистина схващаше разликата. — Добре, какво искате да знаете?

— Кога за последно говорихте с него?

— Преди три седмици.

Меган провери бележките пред себе си.

— Доколкото разбрах, обикновено ви звъни всяка седмица.

Натали я поправи:

— Не „обикновено“, а винаги. Никога не забравя да ми се обади.

— Знаете ли къде е бил и с какво се е занимавал, когато ви се обади последния път?

Натали се поколеба:

— Вижте, не искам да създавам проблеми на Тони, има си достатъчно. Ако ви споделя нещо, можете ли да ми обещаете, че няма да му спрат помощите?

Меган имаше достатъчно опит и знаеше, че не трябва да сключва подобни сделки:

— Госпожице Нейлър, вие се обърнахте към нас, защото сте разтревожена. Не мога да ви помогна да откриете брат си, освен ако не бъдете напълно искрена с мен.

Последва кратка пауза, след което Натали си пое дъх и изплю камъчето:

— Когато го чух за последно, каза, че е в Суиндън. Помагал на някакви ирландци, така поне разбрах. Копаел дупки и наливал цимент, нещо такова. Спомена, че мястото е близо до Стоунхендж и че му се иска да отиде там. Никога не бил го виждал.

— И оттогава не сте го чували?

— Не.

— Въпросните ирландци имаха ли си имена?

— Не. Разправяше за някой си Мик, но не съм сигурна дали имаше предвид Мик като съкращение от Майкъл или от някакво друго име.

— Нямате ли телефонен номер, на който да можете да се свържете с него?

— Само мобилния му, но той е изключен. Съжалявам.

Меган продължи:

— Когато се чухте последния път, скарахте ли се за нещо?

— Не! — Отговорът беше бърз и възмутен.

— Госпожице Нейлър, ако между вас и брат ви има някаква вражда, независимо дали е скорошна или стара, трябва да знам за това.

Сестрата се разсмя иронично:

— С Тони сме различни като деня и нощта, но никога не сме се карали. През целия си живот не сме разменили и една груба дума.

Меган реши, че жената няма причини да я лъже.

— Добре. Още нещо… има ли той някакви приятели, или по-скоро приятелки?

— Не, няма някоя специална. Той може да бъде много сладък, ако му се даде възможност, само че… — гласът ѝ затихна за миг. — Да кажем, че Тони не е от онези мъже, с които жените прекарват дълго време.

— И защо?

Натали въздъхна дълбоко:

— Откъде да започна… Първо, не държи особено на личната си хигиена. Един душ седмично е напълно достатъчно според неговите разбирания. Не е романтичен. Мисля, че не знае дори как се пише думата „романтичен“.

Меган си отбеляза всичко чуто.

— Дали ще е възможно да ми дадете негова снимка, по възможност скорошна? Ще изпратя някой полицай да я вземе.

Сестрата се замисли за момент:

— Най-новата, която имам, е една от онези, паспортните… Нали се сещате — от моменталните, които се правят в кабинки по гарите.

— Откога е?

— Ами отпреди около пет години… Дори не беше за паспорт, просто се мотаехме заедно след няколко питиета и аз го накарах да се снима с мен.

— Би трябвало да свърши работа. Дайте я на колегата, когото ще пратя. После аз ще се опитам да проследя нещата. Да видим можем ли да го открием.

— Благодаря ви.

Меган затвори и допи чая си. Имаше лошо предчувствие относно Тони Нейлър. Сестра му е била единствената му опора. Ако наистина не са се скарали, той не би трябвало да има причина да прекъсне контакт с нея. При това положение щеше лесно да го открие. Беше или в затвора, или в моргата.