Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (81)

80

Меган имаше чувството, че се здрависва с гигант. Лапата, стиснала нейната с такава сила, че заплашваше да я счупи, принадлежеше на старши комисар Барни Гибсън. Той бе главен експерт в столичната Специализирана дирекция „Криминална полиция“, а също и новият ръководител на разследването.

— Заповядайте, седнете — каза той с измамно приятна усмивка — и ни разкажете за аутопсията.

Меган се настани на масата, на която вече бяха облегнали лакти Джуд Томпкинс, началникът на отдел „Криминално разследване“ Джон Роуландс, както и дясната ръка на Гибсън — Стюарт Уилис. Знаеше, че това е последната ѝ възможност да я върнат в разследването.

— Сър, посмъртният оглед бе проведен от професор Лиса Хамилтън. Според нея смъртта е настъпила около десет часа преди тялото на Джейк Тимбърленд да бъде изгорено в кемпер-караваната. Нейните заключения сочат, че пожарът е подпален с цел инсцениране на нещастен случай. Извършителите са искали да мислим, че е загинал от експлозия, предизвикана от самия него, докато е бил неадекватен под въздействието на алкохол. Не това обаче се е случило в действителност. — Плъзна копие от пълния доклад по масата. — Аутопсията категорично доказва, че Тимбърленд е бил убит.

Гибсън скоростно прочете първата страница:

— Причина за смъртта?

— На следващата страница, сър. Травма, причинена от удар с тъп предмет, последвана от инфаркт. Бил е ударен по тила с нещо тежко, подобно на камък.

— Не „камък“, ами „подобно на камък“, така ли? — попита той, впервайки в нея острия си поглед.

— Възможно е да е било камък, сър. Със сигурност не става въпрос за тухла или чук, но може да е било паве или скална отломка.

— Разбирам. — Той прочете още малко, след което вдигна очи. — Професор Хамилтън споменава, че в черепа са намерени частици почва и пясъчник. От лабораторията открили ли са нещо, което да подсказва откъде са се взели?

— Не, сър, но според мен са от Стоунхендж.

Гибсън се изненада:

— Защо?

— Заради слънцестоенето, сър. Имаме основания да мислим, че Тимбърленд е наел кемпер-караваната, за да заведе Лок да наблюдават изгрева там. Вероятно са пристигнали много рано сутринта. Смятам, че са били нападнати именно тогава. Това съвпада и с времето, определено от професор Хамилтън като час на смъртта. Може би Тимбърленд се е опитал да попречи на нападателите да отвлекат Лок и е бил убит по време на борбата.

— Много „може би“, инспекторе. — Гибсън хвърли поглед към своя заместник. — Стюарт?

Уилис премери Меган с малките си кафяви очи:

— За отвличането на някого като Кейтлин Лок е необходимо внимателно планиране, продължително наблюдение и професионално изпълнение. Говорим за дъщерята на вицепрезидента все пак. Хората, които провеждат подобни изненадващи операции, притежават военна подготовка и използват автоматични оръжия. Не пристигат с празни ръце и не удрят хората с „нещо подобно камък“.

Гибсън изгледа осъдително Меган:

— Нещо друго, инспектор Бейкър?

Тя се почувства унизена. Освен това се уплаши. Знаеше, че има само още един шанс да промени мнението им за себе си:

— Да, сър, има. Криминалистите откриха отпечатъци от пръсти върху дръжката на вратата и един от прозорците на кемпер-караваната. Принадлежат на местен престъпник. — Погледна Уилис право в очите. — Дребен местен престъпник от Уинтърборн Стоук на име Шон Граб. Живее съвсем близо до Стоунхендж.

Гибсън погледна към Роуландс:

— Ще пратите ли някого да провери този Граб? Ако наистина е този, за когото го представя инспектор Бейкър, може да е попаднал случайно на кемпера. — След това се обърна към Меган: — Възможно е вашият дребен престъпник да се е занимавал с кражби на инструменти от плевни и градински бараки. И когато е отворил тази, е попаднал на неприятна изненада.

— Много неща са възможни — натърти Роуландс.

Меган съзря пролука в кръстосания огън.

— Сър, с удоволствие бих се заела да открия Граб.

Гибсън плъзна доклада на патоанатома към Томпкинс.

— Казаха ми, че вие и сержант Докъри имате други, по-належащи задължения.

Меган едва се сдържа да не избухне.

— Сър…

— Можете да тръгвате, Бейкър — началникът кимна към вратата. — Благодарим ви за свършената работа.

Меган си пое въздух чак когато излезе в коридора. Насочи се право към дамската тоалетна, влезе вътре и започна да крещи и да блъска с юмрук по стената. Копелетата щяха да следват нишките, които тя бе открила!