Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

115

Меган влезе в малката си къща и се насочи право към хладилника с преполовената бутилка „Совиньон Блан“. Изрита обувките си и се отпусна на дивана с чаша бяло вино в ръка. Днес с Адам се канеха да прекарат една романтична вечер заедно. Родителите ѝ бяха взели Сами, за да могат двамата да излязат на вечеря и после да останат сами. Само до секс и беше…

По пътя към дома доста бе мислила. За Гидиън, за Джими, за бащата на Джими — заместник-началника на областната полиция… Божичко. Чу превъртането на ключ в ключалката и потръпна. Адам я повика от антрето:

— Мег, горе ли си?

— Във всекидневната съм. Напивам се.

Той изникна на прага и ѝ се усмихна:

— Добре ли си?

Тя кимна, после обаче промълви:

— Не, не бих казала.

Адам се приближи до нея. Изглеждаше напрегната, а той бе сигурен, че знае причината. Натоварваше се прекалено много и стресът си казваше думата.

— Скъпа, недей да се притесняваш точно тази вечер. Нямам нищо против да си останем вкъщи и да гледаме някой филм. Можем да се сгушим на дивана, както правехме, когато Сам беше бебе.

Очите ѝ се напълниха със сълзи и тя се засрами. Чувстваше се неловко, но бе благодарна.

Адам отиде до хладилника и взе нова бутилка вино. Допълни чашата ѝ, а за себе си взе една бира. Върна се и седна до нея — там, където сядаше някога. Меган положи глава на гърдите му, затвори очи и се разплака.