Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (150)

149

— Ти си луд! — каза Кейтлин и се отдръпна от Гидиън. — Култове? Жертвоприношения? Това не може да е истина!

Стана и започна да крачи нервно из килията. Гидиън хвърли поглед към вратата. Наблюдателите бяха там. Хвърчаща риба и останалите. Чакаха. Щяха да чуят.

— Ами това място? — Тя вдигна ръце. — Какво е? Стаята до залата за екзекуции ли? Какво ще направите ти и откачените ти приятелчета — ще ме закарате някъде и ще ме опечете жива ли?!

Умът ѝ просто не можеше да възприеме лудостта на онова, което той се опитваше да ѝ обясни.

Той я остави да излива яда си, да си изпусне парата, после ѝ каза и останалото:

— Точно преди да настъпи здрач, ще те преместят оттук. Ще те измият и пременят в церемониална роба и ще те отведат в Голямата зала в Светилището. Там Повелителят ще проведе ритуал, който се изпълнява преди жертвоприношението.

Очите ѝ се разшириха. Той наистина се бе побъркал. Нали така?

Гидиън се опита да ѝ вдъхне някаква увереност, поне малко да смекчи удара:

— Няма нищо сексуално в него, но е болезнен. Върху тялото ти ще бъдат изрязани знаците на Светините — по един срез за всеки от трилитоните. По ръцете, краката и гърба. Раните ти ще бъдат измити с вода от Светините и ще те оставят сама за пет часа.

— А после какво?

— Носачите ще те вземат и отнесат при реката. Там ще бъдеш потопена във водите, прекосени от древните, преди да издигнат Стоунхендж и този храм.

Когато чу „Стоунхендж“, Кейтлин се сети за Джейк. Там бяха прекарали последните си мигове заедно.

— Последната част от церемонията ще бъде извършена именно там, в каменния кръг. Самото жертвоприношение.

Тя продължи да го гледа невярващо. Думите му все едно бяха извадени от някакъв речник за ненормални: жертвоприношение, светини, ритуали.

— Как? — въпросът сякаш сам изскочи от устата ѝ. — Как ще го направят?

— Ще стане бързо. И милостиво.

— Милостиво? Какво значи „милостиво“?

Тя погледна надолу, към ръцете си. Те трепереха. Онова, което чуваше, бе такава лудост. Не вярваше, че ще се случи.

— Къде е Джейк? Той… — разстрои се при самото произнасяне на името му. — И него ли ще го сполети същото?

— Не. — Гидиън се постара да говори меко, да ѝ съобщи внимателно. — Приятелят ти е мъртъв. От полицията са открили тялото му преди няколко дни. В една кемпер-каравана.

Дъхът ѝ секна. Именно от това се бе страхувала. Затворена в адската дупка, бе мислила за тази възможност стотици пъти. Въпреки това новината я сломи.

Гидиън я прегърна и я притисна към себе си, а тя зарида на рамото му. Цялото ѝ тяло се тресеше, а сълзите не спираха. Той вдигна поглед и зад решетките видя лице. Баща му.