Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (10)

9

Муха не откри нищо. Претършува всекидневната и всичките осем спални, мина през няколкото бани и двете големи гостни, но до този момент не откри абсолютно нищо, което да му е от полза. Вярно, къщата на стария бе пълна с великолепни и изключително скъпи вещи. Всеки обикновен крадец би изпаднал във възторг и би започнал да си тъпче торбата, подсвирквайки си весело, докато обикаля из красиво обзаведените помещения. Муха обаче не бе дошъл да търси скъпи предмети. Книги, дневници, документи, снимки, компютърни файлове, всякакъв вид записи — тези съкровища го интересуваха.

Първо провери библиотеката. „Провери“ не бе точната дума; „обърна с главата надолу“ би било по-подходящо. Разтвори и изтръска стотици стари книги. Сега се насочи към кабинета — мястото, където му казаха, че се е самоубил професорът.

Отиде до прозореца и дръпна плътните червени завеси. Насочи фенерчето си към бюрото, откри старинна месингова лампа и я включи. Огледа помещението на меката светлина. Очите му се спряха първо на въртящия се стол от орех, после на викторианското бюро и голямото тъмночервено петно върху кремавата попивателна хартия, която приличаше на кървава карта.

Потръпна. Мракът, обгръщаш къщата, сякаш го притисна, извиси се над него.

Трак.

Муха рязко се извъртя към вратата. Дали бе просто шум, типичен за една стара сграда?

Скръц.

Спусна се към лампата и я изключи, после внимателно се плъзна към вратата. Облегна се на стената и заповяда на сърцето си да забави ход.

Тишина. Отново меко скърцане на дърво.

Знаеше точно откъде идва звукът: подът в задната част на къщата бе покрит със стари дъски, много от които се бяха изкривили и разместили от времето. Беше ги видял още с влизането си. Свали чантата с инструментите от рамото си, бръкна вътре и напипа късия железен лост — много подходящ за отваряне на някоя недобре обезопасена задна врата. Или за строшаване на нечий череп.

Мина минута. После още една и още една.

Започна да се чуди дали наистина през цялото време е бил сам. Ами ако някой е влязъл и го е видял? Може да се е обадил на ченгетата. Повече не можеше да понася напрежението и неизвестността. Разрови се из джобовете на панталоните си и извади запалка. Той не намери нищо уличаващо, но все пак не искаше да поеме риска някой друг да намери.

Върна се тихо до бюрото, отвори предпазливо едно чекмедже и извади пакет принтерна хартия. Идеално. Разкъса опаковката, направи руло от част от листовете и поднесе пламъка към тях. После отиде с импровизираната факла до прозореца и я доближи до пердетата. Задържа я така, докато не започнаха да пушат и хищните езици на огъня не плъзнаха по плата.

След секунда дългите до земята завеси се превърнаха в огнени колони, които гневно се извиваха и ръмжаха и сякаш протягаха към него алчни оранжеви пръсти. Муха направи две крачки назад. Край него се издигнаха кълба дим.

Обърна се и замръзна — на прага стоеше висока тъмна фигура. За миг стаята се изпълни със светлина, която почти веднага угасна, и призрачният силует неочаквано се отдръпна. Муха хвърли горящата хартия и се втурна към тежката махагонова врата, но тя хлопна точно пред него. Чу превъртането на ключ в ключалката: един, два пъти. Беше в капан.