Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

101

Гидиън се опитваше да разбере какво се случва. Спомни си, че някой покри главата му, силни ръце го хванаха и задържаха неподвижен, после остра болка прониза крака му. Явно го бяха упоили и отнесли някъде, където бе спал досега.

Качулката вече я нямаше. Седеше върху студен каменен под. В четирите ъгъла около него проблесваха запалени свещи, които обаче не успяваха да прогонят тъмнината. Помещението беше малко; врата нямаше. Намираше се в килия.

А може да не бе килия. Може би бе гробница.

Все още под въздействието на упойката, той се изправи със залитане, за да опипа стените. Не намери изход. В дневниците си баща му бе споменал за хора, погребани в някакво светилище. Сигурно бе това. Бяха го затворили в Светилището и го бяха оставили да умре.

В гърдите му се надигна тревога. Започнаха да го стягат. В това място едва ли имаше кой знае колко въздух. Нямаше да му стигне за дълго. Взе една от свещите и угаси останалите. Нямаше смисъл да прахосва безценния кислород.

Замисли се и реши, че едва ли го бяха оставили тук да умре. Казал бе на Смитсън, че е взел предохранителни мерки и полицията ще получи изобличаваща информация за Последователите, ако той лично не спре куриера.

Свещта догоря. Пулсът му се ускори, надеждата му започна да гасне. Повтаряше си, че щяха да дойдат при него, за да разберат какво точно знае и може ли да им навреди.

Наоколо се разнесе глух тропот. В средата на двете срещуположни стени се появиха тънки ивици светлина. В малката стая нахлуха мрачни фигури с тъмни роби и качулки. Гидиън не се съпротивляваше. Остави ги да оковат ръцете му в белезници и да го повлекат към изхода.

Този път не му поставиха качулка, нито превързаха очите му. Нещо се бе променило.

Коридорът, по който го водеха, бе дълъг и криволичещ. Постепенно ставаше по-светло, а като че ли и по-топло.

Съпровождаха го двама мъже, по един от всяка страна. Спряха и единият дръпна металния пръстен, подаващ се от стената. Скритият механизъм се задейства и с гръмовен шум част от камъка се отмести встрани. Побутнаха го вътре.

В малката стая се озова срещу непознатия, когото срещна в мъглата при Стоунхендж. Загърнат в кафява роба с качулка, той седеше зад обла маса от камък с меднозлатист цвят.

— Седни, Гидиън. — Мъжът посочи пейката срещу себе си.

Гидиън се отпусна на студения камък с формата на подкова, без да откъсва очи от човека пред себе си.

— Не се сещаш кой съм, нали?

— Видях ви в каменния кръг.

Повелителят се усмихна:

— Срещали сме се и преди, когато беше дете. Няколко пъти. Бях приятел на баща ти.

Гидиън се учуди:

— В такъв случай сте знаели какво е преживял. Какво се е случило с майка ми и какво е трябвало да стори, за да ме спаси.

— О, да, знам. — По-възрастният мъж го изучаваше внимателно. — Явно си научил много неща… от дневниците на баща си, предполагам. Само че дали разбираш прочетеното?

— Така мисля.

— Обясни ми тогава.

— Вие сте Повелителят на кръга — духовният водач на Последователите на Светините. Баща ми е бил уважаван член на вашия Вътрешен кръг. Вие, той, както и много други, сте посветили живота си на защитата на Светините и на обновлението на тяхната енергия.

Повелителят пусна тънка усмивка:

— Не точно, но си близо.

Искаше да разбере какво още знае момчето на Натаниел:

— Имаш ли представа как се поддържа енергията на Светините?

— Чрез човешки жертвоприношения, дар за боговете преди и след зимното и лятното слънцестоене. По време на определени фази на Луната. Баща ми пише, че са необходими за възстановяването на небесното и земното равновесие.

Повелителят го погледна впечатлено:

— Безспорно си добър учен. Само че между теорията и практиката има голяма разлика. — Скръсти ръце и ръкавите на робата му ги закриха. — Ти потърси нас, Гидиън. Какво точно искаш?

— Да ме приемете. Майка ми и баща ми са мъртви. Сега вие сте моето семейство. Аз вече съм дете на Светините. Знаете какво кръщене ми е направил баща ми, нали?

Повелителят кимна:

— Зная, да. Изкъпа те във вода от Светините и ги помоли да те пазят от болестта, убила майка ти. Обеща им собствения си живот, ако ти позволят да живееш дълго и щастливо, в здраве и охолство.

Очите на Гидиън се наляха със сълзи. Отново си припомни думите на Натаниел: „Аз доброволно ще отдам кръвта си и собствения си живот. Надявам се единствено да са достойни да променят съдбата, която очаква моето бедно, останало без майка дете.“

Повелителят се изправи и започна да се разхожда из стаята:

— Светините не са чудовища. Те не пожелават случайни жертви. Това е фундаментален принцип — ако искаш да получаваш, трябва и да даваш. Такъв е нормалният ход на нещата. Живот за смърт. В замяна на твоя живот Натаниел им обрече своя собствен. Той прие да бъде принесен в жертва.

Умът на Гидиън блокира:

— Затова ли се самоуби?

— Не. Това не бе жертвоприношение. Това бе едно ужасно егоистично действие, подбудено от отчаяние. Не беше съгласен да направи онова, което Вътрешният кръг поиска от него.

— Какво е трябвало да направи?

Повелителят въздъхна уморено:

— Баща ти бе учен човек и според него доктрината на Гилдията изискваше онези, които получават даровете на Светините, да бъдат жертвани. Той смяташе, че те са избраните. Твърдеше, че всеки, който е черпил от свещения извор и е преуспял, трябва да плати цената за това, когато остарее. Членовете на Вътрешния кръг не бяха съгласни. Смятаха, че тази древна практика трябва да бъде подменена с нещо по-съвременно. Че ще е най-добре Светините сами да избират кой да им бъде принесен в жертва.

— Как така?

— Лесно. — Повелителят разпери ръце спокойно и самоуверено. — Те привличат хората. Наблюдателите — мъжете, които те отвлякоха от Стоунхендж — чакат и гледат внимателно. Един от камъните е специален. Той има господстваща роля в звездния хороскоп. Хората, които го докоснат, трябва да бъдат принесени в жертва. Те са избраниците на Светините.

Повелителят седна на каменната пейка до Гидиън. Онова, което се канеше да каже, щеше да разстрои момчето, да го разтърси до дъното на душата му.

— Гилдията е демократична организация. Ние следваме правила, определени преди векове. Обаче тълкуването на тези правила е право и задължение на Повелителя и неговия Вътрешен кръг. Баща ти сам реши съдбата си, когато се опълчи на Кръга за жертвоприношенията.

Гидиън го погледна объркано:

— Не разбирам. Защо мнението на баща ми е било толкова важно? С какво е бил по-различен от останалите членове на Гилдията?

Повелителят разбра, че Натаниел не е казал всичко на сина си.

— Защото, Гидиън, когато въпросът бе подложен за гласуване, не аз бях Повелител на кръга. Повелителят бе баща ти.