Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (167)

166

Кейтлин чу звука, от който се страхуваше най-много. Стърженето на метал в метал. Превъртането на стар ключ в ръждясала ключалка. Вратата на килията се отвори.

Бяха дошли за нея. Сега щеше да започне ритуалът. Щеше да умре.

Гидиън отново я прегърна:

— Бъди готова — прошепна в ухото ѝ. — Каквото и да направя, когато и да го направя, бъди готова да се бориш за живота си.

Сърцето ѝ биеше толкова силно, че той усещаше ударите му върху собствените си гърди. Тя трепереше от главата до петите.

— Време е — разнесе се нетърпелив глас от вратата.

Кейтлин се притисна по-плътно към Гидиън.

— Бъди смела. Бъди силна! — Свали ръцете ѝ от себе си и стисна дланта ѝ. — Аз ще бъда с теб.

Тя си пое дълбоко въздух. Нареди си да запази самообладание. Да не откача, да не се разпада точно сега. Това би било най-лошото възможно развитие. Каза си, че битката не е приключила, все още имаше някаква надежда. Дълбоко в себе си намери кураж и гордост, издърпа ръката си от тази на Гидиън и тръгна към двамата мъже, които я чакаха на прага.

Дракон кимна на Гидиън, после посочи писмата на леглото. Гидиън го разбра и побърза да ги вземе. После тръгнаха по коридора на смъртта между огнения шпалир на горящите по стените факли. Стигнаха до помещението за пречистване.

Издърпаха Кейтлин встрани от Гидиън, съблякоха я и я положиха в дълбокия каменен трап. От каналите в каменния таван върху нея се изля чиста ледена минерална вода. Тя започна да трепери. Не можеше да си поеме въздух.

Гидиън се обърна настрани, когато Очистващите я измъкнаха от водата и я облякоха в дългата жертвена роба. Един от Наблюдателите се приближи към него и тихо го подкани:

— Ела с мен, Феникс. Трябва да я изчакаш в Голямата зала. Огненият кръг е запален. Те също я очакват там.

Гидиън не желаеше да я оставя сама, но някой го дръпна за лакътя. Той погледна назад към Кейтлин. Не виждаше лицето ѝ, а искаше. Искаше да се свърже по някакъв начин с нея, да ѝ предаде мислите си. Само че не можеше. Край нея имаше прекалено много хора.

Когато се озова в Голямата зала, спря и заоглежда безпомощно. Усети миризмата на прясно разтопен восък от свещите. Вдигна поглед и видя, че звездните канали са отворени. Слънцето се бе скрило и небето бе сиво. Скоро щеше да настъпи здрач. Времето изтичаше.

Очите му се спряха върху Оброчния камък — мястото, където щяха да разпънат и завържат Кейтлин, а после да издълбаят знаците на трилитоните върху краката, ръцете и гърба ѝ. Отвън се разнесе някакъв шум. Водеха я. Ритуалът щеше да започне всеки момент.

В този миг през вратата се подаде полускритата под качулката глава на Дракон. Тъмните му очи се втренчиха в Гидиън:

— Ела с мен веднага! Голямата зала трябва да бъде опразнена. Има промяна в плана.