Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (62)

61

Комисар Джон Роуландс имаше чувството, че не е спал цяла седмица. Времето летеше, кълбото на разследването се разплиташе бавно. Натискът бе безмилостен. Началникът на областната полиция, заместникът му, половината Министерство на вътрешните работи плюс личният секретар на американския вицепрезидент му дишаха във врата. Инспектори и началници влизаха и излизаха от кабинета му на тълпи и подхвърляха на бюрото му късчетата информация, до която се бяха добрали. Последни дойдоха Джуд Томпкинс и Метан Бейкър. Поздрави ги, като използва жалките остатъци от чара си:

— Дами, добре дошли в двореца на удоволствията! Какво ми носите?

— Добри новини. — Томпкинс махна от близкия стол една чиния с остатъци от пица. — Старши инспектор Бейкър откри превозното средство и приятеля на госпожица Лок.

Сините му очи се разшириха:

— Говорете.

Меган сложи един диск на бюрото:

— Тук съм събрала записите от охранителните камери. Първият е от бензиностанцията във Флийт. Цветен е и на него ясно се виждат Лок и Джейк Тимбърленд — мъжът, наел кемпер-караваната.

Роуландс не се нуждаеше от бележките си:

— Синът на лорд Джоузеф Тимбърленд.

— Точно така.

Той взе диска и го плъзна в плейъра, който се намираше под телевизора на лавицата до него. Докато той се занимаваше с дистанционното, Меган обясни:

— Автомобилът, който ще видите, е вносен; „Фолксваген“ тип 2, ретро модел с дясно управление. Цветът му е яркосин, има хромирани тасове и интериорът му е подновен.

Описаното превозно средство се появи на екрана. Кемперът намали и спря на бензиностанцията. От него се измъкнаха две фигури. След секунди изображенията станаха съвсем ясни. Джейк махна с ръка към колонката — явно подканяше Кейтлин да налее гориво. Остави я да напълни резервоара, а той тръгна към магазина да плати.

— Спрете тук, моля!

Роуландс натисна съответното копче на дистанционното и картината замръзна.

— Погледнете дясната му ръка — усмихна се Меган. — Златна кредитна карта. „Американ Експрес“. Точно нея е използвал, за да наеме кемпера.

Роуландс кимна и изключи телевизора и DVD-то.

— Това ми е напълно достатъчно. Джуд, накарай някой от хората си да направи копия на записа и да ги раздаде на екипите следователи и на пресата. Говори с пресцентъра — да свикат пресконференция за осем сутринта. — Обърна се към Меган: — Добра работа. Предай и на екипа си, че съм ги похвалил.

— Разбира се. Благодаря ви, сър!

Стана, запъти се към вратата, после спря. Роуландс вдигна поглед към нея:

— Нещо друго ли има?

— Сър, ако наистина утре сутрин има пресконференция, бих желала да участвам. Опитът с пресата ще ми бъде от полза.

Той се усмихна и се обърна към главния инспектор:

— Леле, каква амбициозна инспекторка имаш в екипа си!

Томпкинс кимна:

— Болезнено амбициозна.

Той отново погледна Меган:

— Не, инспекторе, не може.

— Защо не, сър?

Сега бе ред на Томпкинс да се усмихне.

— Причините са две, Меган — заяви тя. — Първо, защото вършиш много добра работа по разследването и не искаме да си губиш времето в позиране пред камерите. И второ, прекалено си неопитна, за да те пуснем сама сред тези хиени. Не си подготвена да се справиш с тях, разбираш ли? Вече е доста късно. Защо не се прибереш? Наслади се на заслужената почивка. Виж си детето.

Меган с усилие прикри гнева си. Скастриха я като ученичка. Мразеше снизхождението.

— Благодаря ви, госпожо… за добрината и загрижеността. Само че за дъщеря ми тази вечер ще се погрижи баща ѝ. Така че, ако нямате нищо против, разбира се, ще се върна при екипа си и ще изготвя доклад за свършената работа. Същата, с която комисарят току-що заяви, че съм се справила много добре.

След като каза това, се врътна и излезе, преди да са ѝ отнели последната дума.