Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (151)

150

Когато Меган пристигна, Сами вече бе будна и създаваше хаос в дома на дядо си и баба си. Беше наплескала с грим лицето си и половината от мебелите в спалнята.

— Правя се красива, мамо! — Момиченцето се усмихна гордо и нацупи току-що начервените си устни.

— Хайде, дай да те изчистим.

Меган пусна душа и се опита да измие поне част от цапаницата. Дъщеря ѝ отиде до шкафчето под мивката и взе собствения си шампоан.

— Мамо, вече съм голяма! Мога и сама да се измия.

Тези думи накараха Меган да се усмихне. Дъщеря ѝ наистина растеше. След още няколко месеца щеше да започне предучилищна подготовка. Сякаш вчера беше бебе. Времето летеше.

Когато водата стана достатъчно топла, помогна на Сами да влезе в душ-кабината, като внимаваше момиченцето да не удари пръстчетата си. После затвори вратата и подвикна:

— Справяш ли се?

Притисна лице към замъгленото от парата стъкло. Сами плесна с длан от другата му страна и се разкикоти. Меган се хвана за главата и се престори, че я боли, после отново залепи буза за стъклото. Сами пак я „цапна“ през преградата и се разсмя още по-високо. Можеха да си играят така цял ден.

— Много смешно — разнесе се дълбок глас зад гърба ѝ.

Меган се обърна рязко.

— Адам! — Усети, че я обзема паника. — Как влезе?

Усмивката му бе като тънка черта и в нея нямаше нищо весело:

— През задната врата. Майка ти я беше оставила отворена. Десетки пъти съм ѝ казвал да я заключва, но тя просто не слуша — нали?

Сърцето ѝ биеше толкова силно, че сигурно и той го чуваше:

— Какво искаш, Адам? Какво правиш тук?

Той затвори вратата на банята зад себе си. Тя беше в капан.

— Къде беше снощи, Мег?

— Моля? — опита се да изрази възмущение.

— Нямаше те цялата нощ. При това не бе с твоята кола — тя стоеше на алеята отпред. Не беше и на работа. Къде си ходила? И с кого?

— Върви си, Адам!

Опита се да го заобиколи, но той ѝ препречи пътя. Меган го изгледа сърдито и процеди:

— Къде съм ходила и какво съм правила си е лично моя работа! Няма нищо общо с теб. А сега излез!

Кръвта нахлу в лицето му. Една вена на врата му започна да пулсира. Меган се опита да отвори вратата, но той отново ѝ попречи, а после опря лявата си ръка от другата ѝ страна. Тя беше в капан между него и стената.

— Пусни ме да мина!

Меган не повиши глас. С едно око наблюдаваше Сами. Дъщеря ѝ седеше на пода на душ-кабината и изстискваше шампоан в канала.

— Когато аз реша, Мег. А сега ми кажи къде беше!

Той беше много по-едър от нея. Тя знаеше, че ще загуби, ако се опита да се пребори с него. Въпреки това опита. Засили коляно към слабините му, но той го хвана с една ръка. Пръстите му я стиснаха като в менгеме. Усили натиска и продължи да стиска чак докато на лицето ѝ се изписа болка. С другата си ръка я сграбчи за гърлото и силно я блъсна във вратата на банята:

— Чух, че са ти предложили работа в Суиндън. Повишение. Това е хубава новина за теб. Най-добре ще е да приемеш. — После хвърли поглед към дъщеря си. — За всички ще е най-добре.

Така няма да се бъркаш в моя живот и в този на останалите. Схващаш ли какво ти казвам?

— Тате!

Гласът ѝ стресна и двама им. Сами беше излязла от кабината и стоеше мокра насреща им.

— Принцесо! — Той грабна една кърпа, обви я около телцето ѝ и я притисна към гърдите си. Дай да те погледна! После отвори вратата и подхвърли през рамо: — Направи услуга и на двама ни, Мег. Приготви кафе, докато избърша дъщеря си.