Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

118

Повелителят на кръга седеше на светлината на свещите в стаята си в Храма и разсъждаваше над неприятния въпрос за краткото време, с което разполагаха. Оставаха три дни до първия здрач преди първата пълна луна след лятното слънцестоене. Тогава бе началото на ритуала. Жертвоприношението трябваше да започне в неделя вечер, по време на астрономическия здрач, и да завърши на развиделяване в понеделник сутринта, през така наречения „морски здрач“.

Имаше твърде много неща за планиране. Трябваше да избере Носачи, да уточни кои ще са Наблюдателите. Скоро щяха да започнат да пристигат доверени Последователи от всички краища на света, които трябваше да настанят в домовете на британските им събратя.

Активността на полицията бе намаляла, но все още не можеше да я пренебрегне. По вестниците не пишеха за нищо друго, освен за младата жена, затворена само на няколко метра от него. В момента поне тя им създаваше по-малко проблеми. Шестте дена без храна бяха сломили съпротивата ѝ. След безрезултатния опит да избяга се бе укротила. „Да благодарим на боговете за дребните неща.“ — помисли си Повелителят.

А после идваше проблемът с Гидиън. В момента из помещението бяха разпилени кодираните дневници, които Чейс бе донесъл със себе си. Повелителят не разбираше нищо от написаното. Момчето не бе глупаво, вероятно им бе направило копия. Всъщност май бе не по-малко умен от баща си. Беше му равен във всяко едно отношение. Ако оцелееше след посвещаването, вероятно щеше да се окаже по-скоро придобивка за Гилдията, отколкото проблем.

Вратата се отвори и в стаята влезе облеченият с тежка роба Дракон. Качулката бе спусната ниско над очите му.

— Какво има? — Забързаният и насечен говор на Повелителя разкриваше нарастващото му напрежение.

— Благодаря, че ме приехте толкова бързо. Тази сутрин с мен се свърза брат Орел. Съпругата му, която е старши инспектор в полицията, започва да прави връзка между събитията. Възможно е това да ни навреди.

— В какъв смисъл?

— Става въпрос за американката и английския ѝ приятел. Инспекторът смята, че са отишли край Стоунхендж заради слънцестоенето и американката е била отвлечена там.

Повелителят не се притесни особено:

— Това го пишеше и по вестниците. От полицията няма да обърнат внимание на подобна теория. Знаят много добре, че жълтата преса измисля ново заглавие на всеки половин час.

— Само че същата жена разследва и самоубийството на Натаниел Чейс и едно изчезване — онова на младежа, който бе избран за предишното жертвоприношение — продължи Дракон.

Повелителят кимна:

— Сега вече разбирам. Добре е, че ми съобщи. Хубаво е и че Орел е споделил притесненията си. Ще имам грижата за инспекторката.