Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (55)

54

Повелителят на кръга идваше и си отиваше незабелязано през личния си вход към Храма — онзи, за който само той знаеше, защото бе описан в наследените от него свещени книги.

Мина по неохранявания коридор, влезе в собствената си стая и седна да изчака Дракон. Съвсем скоро на вратата се почука. Той подвикна:

— Влез!

Дракон се поколеба на входа.

— Седни.

Гласът на Повелителя издаваше раздразнението му, че са го извикали така спешно. Махна с ръка към извитата като подкова каменна пейка срещу себе си. Дракон седна там и намести гънките на робата си. Гласът му бе нисък и звучеше извинително:

— Момичето, избрано от Светините, се оказа дъщеря на американския вицепрезидент. Съобщиха го по новините.

За миг на лицето на Повелителя се изписа шок, който почти веднага изчезна:

— Дори да е така, както ти сам каза, Светините избраха нея.

В очите на Дракон проблесна страх:

— Повелителю, не трябва ли да я отдалечим от себе си? Много скоро ще я търсят не само американските служби за сигурност, но и всяко ченге във Великобритания!

— А нима те са по-важни от онези, които следваме?

— Не, Повелителю.

— Повтарям — тя бе избрана. Нали?

— Да, Повелителю, но…

— Достатъчно! — прекъсна го той остро. Тонът му не оставяше място за спорове. — Нашите вярвания, дейност и ритуали са протичали необезпокоявано от полицията в продължение на векове. Цели хилядолетия съществуването ни е било запазено в пълна тайна. Това не се дължи на късмет. Нас ни направлява волята на Светините, а те са много по-могъщи от което и да било правителство или полицейска служба!

Дракон разбра:

— Съжалявам. Сметнах, че предпазливостта не би била излишна.

Повелителят кимна в съгласие.

— Добре е, че си се сетил и ме предупреди. — Впери поглед в събраните върхове на пръстите си. — Значи момичето е онова, за което съобщават по радиото? Кейтлин Лок?

— Да.

— А какво стана с приятеля ѝ?

Дракон преглътна мъчително. Страхуваше се, че ще бъде обвинен за провала.

— Мъртъв е. Починал е, когато Наблюдателите са пленили него и момичето. Било е нещастен случай.

Повелителят не се разтревожи особено:

— Или просто такава е волята на Светините. Може би мъжът не е бил достоен. А тялото му и кемпер-караваната, за която споменаха по новините?

— Оставихме ги наблизо, в една плевня, построена на наша земя.

— Отървете се от тях, и то бързо! — Повелителят се надигна от каменното си кресло. — Приключихме. Има хора, които ме очакват. Обади се на членовете на Вътрешния кръг и им съобщи за срещата ни. Предай им какво съм казал и какво искам да бъде свършено. Звездите се подреждат, а Луната се променя. Продължаваме по плана.