Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (33)

32

Хайд Парк, Лондон

Часът изтече. Кейтлин вече се бе облякла и стоеше на вратата, готова да си тръгне.

Получи всичко, което искаше. Той бе сладък, покорен, доста добър в леглото. Е, имаше нужда от някой и друг урок по търпение, но това важеше за повечето мъже. Един тренировъчен лагер във военен стил би свършил работа.

Джейк не си бе направил труда да се облече, само бе наметнал бял хавлиен халат. Щеше да си вземе душ, след като тя си тръгнеше. Или пък щеше да запази миризмата ѝ върху тялото си през целия ден… Приближи се към нея, а в очите му все още личеше глад.

— Ще получа ли целувка за довиждане? — Сложи в уста една таблетка екстази.

Тя пристъпи напред и я засмука от езика му като награда за грижовността му. Преглътна и направи крачка назад.

— Ех, защо няма екстази с вкуса на сладолед „Бен & Джери“!

— Ако имаше, всички щяха да се друсат непрекъснато.

— Именно!

— Значи ти хареса „Черешови…“?

Кейтлин го прекъсна:

— Че как да не ми хареса? Добре се справи.

Той се усмихна:

— А кога отново ще имам възможността да се справя добре?

— Недей да се превръщаш в лепка. Не понасям лепките!

Той се сепна, неприятно изненадан.

— Другата седмица — същото време, същото място. Ти резервирай стаята. Всичко да е абсолютно същото, само че ще платя аз. Окей?

Сега се почувства долнопробен. Евтин.

— Не е нужно. Какво ще кажеш за нормална среща — филм, вечеря, клуб. Ходиш на такива неща, нали?

Тя се разсмя силно:

— Нямаш представа на какво ще те подложи баща ми, преди да ти позволи дори кафе да ми купиш!

Джейк само я зяпна и не обели нито дума повече. Тя закопча палтото си.

— Виж, трябва да тръгвам. Същия час другата седмица — става ли?

Той кимна.

— Не че има значение, но ти ми харесваш. Нека видим как ще мине другия път. После ще видим дали си струва да рискуваме гнева на баща ми, за да се насладим на съмнителното удоволствие от едно кафе или вечеря.

Той имаше симпатични бръчки в ъгълчетата на очите и приятелска усмивка. За момент я завладя нежност, тя обви ръце около врата му и го целуна — така, както не бе целувала друг мъж. Спокойно, ненастойчиво, невзискателно. Интимно.

Целувката я шокира.

— Трябва да вървя.

Когато Джейк отвори очи, тя вече бе изхвърчала от стаята.

— Хей!

Кейтлин се обърна.

— Ще те изненадам. — Направи се, че звъни по телефона, като разпери палеца и кутрето си и ги притисна към ухото си. — Чакай обаждане. Бъди готова за съобщението ми.