Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

Втора част

18

Сряда, 16 юни

Сохо, Лондон

Джейк Тимбърленд бе на трийсет и една години, но казваше на всички, които не знаеха истинската му възраст, че е на двайсет и седем. Просто не бе готов да го асоциират с трийсетгодишните и нагоре. Сред приятелите на Джейк възрастта бе един вид голяма значка, каквато закачат на гърдите на малчуганите за рождения им ден: „ВЕЧЕ СЪМ НА 5“. Само дето след трийсетте на нея все едно бе написано: „Животът ми се върти около жената и децата, кучето, къщата и семейната кола. АЗ СЪМ СМОТАН!“

А пък Джейк определено не беше смотан. Особено в такава нощ, когато бе по-надрусан от Пит Дохърти и Ейми Уайнхаус, взети заедно.

Той не бе богат, но баща му беше. При това богатството му не бе новопридобито. Всъщност в родословното им дърво имаше пари от толкова отдавна, че вероятно проклетото нещо е било фиданка в Райската градина по времето, когато Адам все още е подскачал там на четири крака. Някой ден Джейк щеше да получи всичко, но засега му се налагаше да се задоволява със скромно апартаментче (само пет милиона лири стерлинги) и издръжка, която стигаше да покрие разходите за Астън Мартина, сметките в клуба, за някоя и друга инвестиция и за купонясване нощем.

Джейк бе единственият син и наследник на лорд Джоузеф Тимбърленд. Често свързваха името му най-известните модели, момичета на „Плейбой“ и буйни щерки на застаряващи рокзвезди. Разбира се, за подобна слава доста помагаше фактът, че най-добрият му приятел бе фотограф в клюкарското списание „Хийт“. Но пък нали именно затова са приятелите?

Тази вечер бе облечен убийствено — син костюм от коприна и памук, семпла небесносиня риза и чисто нови италиански кожени обувки. Вече си бе набелязал една страхотна мадама, която бе нахлула във ВИП-зоната в престижния клуб „Чайнауайт“ и се държеше, все едно е собственик на мястото. Съвършените ѝ бели зъби издаваха, че е американка, дълго преди човек да чуе смеха ѝ или шумните ѝ приказки. Имаше високи изваяни скули, топли кафяви очи и стилно накъдрена дълга тъмна коса. Миниполата е африкански мотиви в зелено, яркорозово и кораловочервено разкриваше великолепни крака. Приличаше на филмова звезда в ролята на хипи.

Само при вида ѝ кръвта нахлу в главата му. А после тя погледна към него. О, Боже! Джейк помисли, че ще избухне като петролен кладенец. Неустоимо привлечен от сексапила ѝ, той се понесе през дансинга. Момичето бе заобиколено от привлекателни младежи от двата пола, но сякаш имаше очи единствено за него.

— Ей, приятел! Накъде така?

Гласът и грамадната черна лапа, опряна в гърдите му, сякаш се появиха от нищото.

— Извинете — Джейк измери презрително масивните пръсти, разперени като челюст на крокодил съвсем близо до тънкия му бял врат. — Някакъв проблем ли има? — попита той с безупречния си английски акцент.

Мъжът срещу него бе толкова едър, че не успяваше да види нищо зад гърба му.

— Отдръпнете се, сър. Това е частно парти на дамата в сепарето. Външни лица не се допускат.

Джейк се изхили малко нервно:

— Парти без външни лица? Оставете ме да се представя на младата дама. Аз съм…

Пръстите на крокодила се сключиха около гърлото на Джейк и го избутаха до другия край на ВИП-зоната. После гигантската ръка го натисна да седне. Докато се бореше да си поеме въздух, друг мъж — доста по-възрастен, с къса бяла коса — приклекна пред него и го погледна право в очите:

— Синко, съжалявам, че трябваше да постъпим така. Сега за извинение ще ти поръчаме бутилка от каквото си поискаш, а ти ще си я пиеш кротко тук. Съгласен ли си?

— Това е моят клуб! — запротестира дрезгаво Джейк.

После за своя собствена изненада се изправи. Не че знаеше какво да прави или имаше някакъв план. На пътя му се изпречиха Крокодила и още едно костюмирано животно. Щеше да му е нужна стълба, за да ги преодолее.

Над двете планини от мускули погледът му отново срещна този на красивата млада американка. Тя прошепна нещо на блондинката до себе си, след което за изумление на Джейк стана и тръгна към него. Нямаше как да сбърка намеренията ѝ. Очите ѝ не се откъсваха от неговите. Която и да бе, идваше да говори с него.

Планините се завъртяха заплашително към него, но вече не му пукаше. Казват, че от любовта боли. Джейк си каза, че му предстои да разбере точно колко.