Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (36)

35

Петък, 18 юни

Сутринта бе безоблачна, според синоптиците денят щеше да е най-топлият от началото на годината. Меган намаза Сами с лосион против изгаряне, трийсети фактор, прибра тубата в торбичката с обяда ѝ и я закара на детска градина.

Бързаше да отиде на работа и да направи профил на крадеца от Толард Роял. Вчерашното пътуване дотам ѝ осигури множество улики, които щяха да ѝ помогнат да състави психологическия портрет на престъпника. Повечето от тях се базираха на веществените доказателства, които Роб Федърби и лабораторният екип от Шафтсбъри бяха събрали от местопрестъплението.

Щом стигна в службата, веднага се зае да състави списък на уликите:

(1) чанта с инструменти, открита близо до задната стена на градината;

(2) кръв, намерена върху счупеното стъкло на парника;

(3) парче плат, закачено на храст дива роза;

(4) запалка за еднократна употреба, открита на земята в близост до няколко къртичини;

(5) отпечатъци от стъпки в лехите с насаждения, на ливадата и в къщата.

Меган започна отзад напред. Стъпките бяха от маратонки, четирийсет и четвърти номер, марката тепърва щеше да се установява. Номерът беше с един над средния за британските мъже, така че можеше да се предположи, че и ръстът му е по-висок от средния — един и седемдесет и пет. Допусна, че е около метър осемдесет и осем.

След това взе предвид дълбочината на стъпките. На няколко места бе стъпвал с цяло стъпало, а на други — само на пета. Следите бяха дълбоки — знак, че е загубил равновесие. Вероятно го бе затруднил почти пълният мрак или пък багажът му е бил прекалено тежък и е спъвал движенията му. Средното тегло на мъжете при този ръст бе около осемдесет и два килограма. Тя можеше да се обзаложи, че нарушителят тежи поне осемдесет и пет. Височината и теглото предполагаха гръдна обиколка около сто и пет сантиметра и талия деветдесет-деветдесет и пет сантиметра. Всички тези цифри бяха важни, защото бе възможно да е изхвърлил дрехите, с които бе извършил кражбата. Или пък да ги е дал на благотворителна организация или магазин за дрехи втора употреба, както правеха много престъпници.

Мина на запалката. Имаше голяма вероятност да е лично на извършителя. В този случай се налагаше да се довери на зрението на Гидиън Чейс. Запалката бе разноцветна, специален коледен тираж, марка BIC. Вече бе юни, така че можеше да предположи, че мъжът пуши само от време на време. Друга възможност бе да е купил пакет с няколко еднакви — често ги продаваха по три. Това би означавало, че пуши редовно. Надяваше се да е оставил отпечатъци. Дори да бе използвал ръкавици в къщата, може би по колелцето или някоя от останалите части щяха да се намерят отпечатъци.

Трето в списъка бе малкото парче плат. Открили го бяха закачено на бодлите на един розов храст. Черно на цвят, сто процента памук. Според полицай Федърби от лабораторията изпаднали в еуфория при вида му заради наситения цвят. Смятали, че дрехата е нова или почти нова, прана само един-два пъти. Меган бе по-предпазлива в заключенията си. Може да е била купена преди месеци и забутана в някой шкаф например. Въпреки това имаше немалък шанс да успеят да проследят собственика ѝ, ако си я беше купил наскоро.

Кръвта по счупеното стъкло на парника все още се анализираше, но вече бяха открили кръвната група — О+. Същата като на близо четирийсет процента от населението на страната. Чакаха резултатите от токсикологията за евентуалната употреба на алкохол и наркотици.

Отхапа стръвно от енергийното блокче и се зачуди какъв точно вкус се предполага да има. Приличаше ѝ на нещо средно между тебешир и сажди. За нейно удивление надписът на опаковката гласеше „Шоколадово блаженство“. Излапа го набързо и продължи с най-значимата улика — чантата с инструменти.

На няколко пъти бе виждала подобни сакове с материали специално за извършване на обири. Обикновено включваха машинка за рязане на стъкло, лепенки и леко одеяло, за да се избегнат шумът и нараняванията при нахлуване през прозорците. Престъпниците често носеха и допълнителни чанти за откраднатите предмети, както и хирургически ръкавици, за да не оставят отпечатъци. По-опитните си носеха ножици за метал, чук, секачи. Някои имаха горелки и дори експлозиви. Не и този. Беше взел неголям железен лост, отвертки, чук, метално шило с дървена дръжка, изолирбанд и брадва, която изглеждаше доста опасна. Този набор инструменти само потвърждаваше подозрението ѝ, че не е професионалист, и сочеше, че не е имал дълго време да планира престъплението — просто бе грабнал онова, с което разполагаше в гаража или бараката.

Зачуди се какво е било толкова спешно. Защо се е наложило да действа толкова бързо, безразсъдно? Дали не изпълняваше нечии нареждания? Или пък действаше по принуда?

Отсъствието на други чанти показваше, че не е отишъл в къщата да ограби ценностите. Търсел е един, може би два конкретни предмета.

Хвърли отново поглед на снимките, които ѝ бе дал Роб Федърби. Най-интересна бе брадвата. Не бе обикновена, за цепене на дърва. Приличаше на кухненско пособие, при това скъпо. Не можеше да е напълно сигурна, без да го е видяла на живо, но изглеждаше като сатър за рязане на месо. Може би извършителят работеше в кухня.

После се замисли за начина, по който бе избягал. До задната стена бе намерена маса от парника. Отвъд стената имаше общинска мера и второкласен местен път. Високата гъста трева бе изпогазена. В калта по шосето имаше следи от гуми. Всичко това означаваше, че нападателят познава добре района. Знаел е къде да паркира, за да не го видят. Бил е наясно, че по този път няма усилено движение.

Меган заключи, че става дума за бивш военен, средно интелигентен, без университетско образование. Беше склонен да планира и организира нещата, но се бе провалил в изпълнението на замисъла си. Обобщи информацията и направи следния портрет:

* бял мъж;

* 30-45-годишен;

* занимава се с физически труд — може би работи във фирма за кетъринг, местен бар или ресторант;

* бивш униформен служител, най-вероятно от армията, с нисък чин;

* живее в околностите;

* кара кола или микробус;

* висок 180 см;

* тежи около 85 кг;

* гръдна обиколка — минимум 105 см;

* обиколка на кръста — минимум 90 см;

* няма криминално досие.

Меган се поколеба, накрая добави още една дума, нещо като заключение:

* „Безмилостен“.

Сигурна бе, че извършителят не се прехранва с кражби и няма опит в престъпленията. Същевременно не се бе поколебал да прати в безсъзнание патрулния полицай, нито да остави Гидиън Чейс да умре в пожара. Който и да бе, по-скоро би убил, отколкото да се остави да го хванат.