Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (153)

152

Джош Горан затвори рязко телефона. Беше удивен от онова, което му бе казал Джими. Нито той, нито началничката му щяха да се появят. Жената щяла да остане да гледа дъщеря си, а Джими очевидно бе зает да проверява друга следа. Направо не беше за вярване. Ченгетата тук бяха по-зле дори от ФБР! Стопроцентови аматьори.

Нареди на хората си да потеглят. Вече изоставаха от графика, а екип „Ехо“ бе разкрит. Принудени бяха да изоставят наблюдението на микробуса на строителната фирма. Горан обаче не се притесняваше. Ако в района имаше нещо скрито, той щеше да го открие.

Върнаха се в Имбър в ранния следобед. Пътят, който водеше навътре във военната зона, бе толкова пуст, колкото и рано сутринта. Когато минаваха покрай ограничителните знаци, запустелите сгради и неподдържаните градини обаче, по шосето видяха ивици кал.

— Скорошни следи от танк — обади се Люк от предната седалка. — Дори не са се намокрили още.

— „Чалънджър“ най-вероятно — отбеляза Горан. — По дяволите! Виждал съм ги в Косово. Тия британци! По-добре да не бяха сменяли старите „Чифтън“.

— И „Ротем“ К2 не бяха лоши — съгласи се Люк. — Както и корейските „Черни пантери“ — разполагат с пълна ядрена, биологична и химична защита.

— К2 са военният еквивалент на лека кола „Киа“ — подвикна Линтън от задната седалка. — Кой би тръгнал на война с „Киа“?!

Всички се разсмяха.

Горан пое на запад към Уорминстър по един черен път. Фордът се друса по него в продължение на около два километра и половина, после спряха и измъкнаха раниците си, пълни с фотоапарати, таблици, фалшиви документи и пликчета за събиране на проби. Този път бяха екипирани като членове на Международното дружество по ентомология. С други думи, търсачи на насекоми. Линтън бе изработил документи за достъп до Имбър и бе набавил какви ли не материали на тема пчели, бръмбари и други странни създания.

Люк и Джей спуснаха рампите и свалиха от товарната част на микробуса четири мотоциклета „Ямаха“ YZ125.

— Екипи „Ехо“, „Ноември“, „Сиера“ и „Уиски“, тук командирът — изрече Горан по радиостанцията. — Тръгваме. Повтарям, тръгваме! Край.

Четирите мотоциклета започнаха да обхождат терена методично отвътре навън. Четирите екипа тръгнаха пеша от външния периметър към центъра. Претърсването бе започнало.