Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stonehenge Legacy, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Яна Маркова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Сам Крайстър
Заглавие: Завещанието Стоунхендж
Преводач: Яна Маркова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СофтПрес ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман (не е указано)
Печатница: ФолиАрт ООД
Излязла от печат: 08.08.2011 г.
Главен редактор: Димитър Риков
Редактор: Росица Златанова
Коректор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-685-622-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155
История
- — Добавяне
127
Меган прекара още една нощ при родителите си заедно със Сами. След новината за така нареченото ѝ „повишение“ и съмненията, изказани от Томпкинс, последното, което искаше, бе да прекара вечерта с Адам, с неговото нетърпение да се върнат към нормалния семеен живот, все едно нищо не се е случило.
Влезе под душа и се опита да проясни съзнанието си. Вчерашните грижи си бяха тук, до една. Още не можеха да открият нито Гидиън, нито Джими. Щеше да се наложи да изтръгне Сами от средата, с която бе свикнала, и да я премести в Суиндън.
Избърса се и се облече. Томпкинс ѝ бе обещала да спре тази история с назначението, или поне да го забави, докато намерят някакъв изход от ситуацията. Само че Меган се съмняваше, че дори главната инспекторка ще успее да накара началника на полицията и заместника му да променят решението си.
Родителите ѝ нахраниха и облякоха Сами. Меган им благодари и я откара на градина. Вършеше всичко автоматично, без да може да се съсредоточи. Вчерашният обрат на събитията я бе сближил с Томпкинс. Дори се бе почувствала достатъчно уверена да ѝ сподели притесненията си. В типичния си стил главната инспекторка бе изискала всяка дребна подробност — и Меган ѝ бе разказала всичко. Абсолютно всичко: теориите на Гидиън Чейс за култове и жертвоприношения, изчезналите доказателства, уличаващи Мат Атли за проникването в къщата на Чейс. Абсолютно всичко. Беше учудена и облекчена, че Джуд не ѝ се присмя и не я изгони.
След като целуна Сами за довиждане, се обади на отдел „Човешки ресурси“. Съобщи им, че отива на лекар и днес няма да идва на работа, а може би и утре също. Вгледа се за миг в клавиатурата на телефона, после набра номера на Гидиън, след това — този на Джими. Пълно мълчание. Отсъствието на Чейс не можеше да означава нищо добро. Обърна колата и се насочи към Толард Роял.
Денят бе слънчев и безоблачен. Едночасовото пътуване ѝ подейства почти като терапия. Селцето бе малко, намираше се на южната граница на графството, до Дорсет. Не представляваше особен интерес за туристите — в него имаше само една църква от XIII век и квакерско гробище. Единствената забележителност в цялата околност беше „Ашкоум Хаус“, домът на Сесил Бийтън, Гай Ричи и Мадона.
Външните порти на имението на Чейс бяха заключени. Натисна няколко пъти звънеца и отново позвъни на двата номера на Гидиън. Нищо. Излезе от колата и тръгна покрай високите каменни стени, докато стигна място, което не се виждаше от шосето. Щом Атли бе успял да открие пролука в охраната на къщата, и тя можеше.
И наистина успя. Намери едно дърво, покатери се по него и се прехвърли на стената. Сами би изръкопляскала на изпълнението ѝ. Отпусна се на колене, стисна здраво ръба на оградата, провеси крака от другата страна и се пусна. На земята се изправи бързо на крака и пое през дългата ливада към сградата.
— Гидиън! — извика тя, докато вървеше.
Не искаше да го плаши, нито пък имаше желание да я сбъркат с поредния крадец. Отне ѝ няколко минути да заобиколи езерцето и да стигне задната част на къщата. Не видя никого.
Аудито бе паркирано на покритата с чакъл алея. Съдейки по паяжината, която проблясваше между страничното огледало и вратата, колата не бе карана от доста време.
Меган натисна звънеца на входната врата. Тресна го с юмрук и започна да крещи името му с всички сили, даже притисна лице към процепа на пощенската кутия. Отново нищо. Надраска една бележка да ѝ се обади и я бутна под металното капаче. Отдръпна ръка и за известно време остана така, неподвижна и замислена.
Последния път, когато бе видяла Гидиън, той бе точно тук, заедно със Смитсън, и изглеждаше уплашен. В онзи миг не му обърна внимание; реши, че е психологическа реакция след смъртта на баща му. Сега разбра, че е сгрешила. В момента можеше да лежи мъртъв на пода вътре.
Опита се да разсъждава трезво, без емоция. Не вярваше Смитсън наистина да го е убил. Не и след като я бе видял тук и бе разговарял с нея, представителя на закона. Трябва да е луд, за да го направи. Това логично заключение я възпря да не нахлуе в къщата. Първо щеше да говори с Джуд Томпкинс.
Меган се върна по същия път, покатери се по стената и се насочи към колата си. Когато запали двигателя, в страничното огледало забеляза нещо да проблясва. Мъж със зелено яке изчезна от полезрението ѝ толкова бързо, колкото се бе появил.
Някой я следеше.