Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (136)

135

В деня преди ритуала започваше свят период. Време за преклонение. Повелителят, Вътрешният кръг и всички Последователи набожно и ревностно спазваха строги пости в знак на уважение към жертвата, която щеше да бъде принесена на боговете. Пиеха само вода, практикуваха пълно сексуално въздържание — нямаха право дори да виждат сексуален акт. Постите щяха да продължат до първия вечерен здрач след края на церемонията.

Когато се върнаха в стаята му, Повелителят на кръга обясни на Гидиън този стремеж към чистотата:

— Церемонията по обновлението е свещена за нас, но това не означава, че сме варвари. В момента най-важният човек помежду ни е онази, която ще бъде принесена в жертва. — Постави длан върху четирите дневника. — Смятам, че от баща си си научил много за светостта на живота и значението му в смъртта. Много повече, отколкото знаят обикновените хора.

Гидиън не бе сигурен точно какво има предвид.

— Знам единствено, че е бил готов да даде собствения си живот, за да спаси моя. За да ми осигури шанс аз самият да имам деца.

— Точно така. Една-единствена жертва, принесена за доброто на мнозинството.

Повелителят внимателно изучаваше младия мъж срещу себе си:

— Съгласно нашите традиции един от Последователите — обикновено някой от членовете на Вътрешния кръг — прекарва с жертвата нейните последни изключително стресови часове. Целта е да я подкрепи морално и духовно до сетния ѝ миг. Негова работа е също да се погрижи нищо да не ѝ се случи преди началото на ритуала. Искам ти да изпълниш тази роля, Гидиън.

Младият мъж не успя да скрие изненадата си:

— Не разбирам. Защо аз?

Повелителят се усмихна.

— Смятам, че разбираш, Гидиън. Смятам, че знаеш защо проявих към теб милосърдие и благосклонност. Защо ти оказах доверие и ти възлагам такива надежди, макар всички покрай мен да смятат за неразумно това, че те оставихме жив.

Гидиън го побиха тръпки.

— За мен е важно да пристъпя към изпълнението на ритуала с ясен ум и свободен дух. Е, Гидиън — баща ти казал ли ти е нещо, за което още не зная?

Гидиън поклати глава. Не лъжеше, като отричаше. Същевременно обаче бе наясно за какво намеква Повелителят. Отново видя майка си — крехка, преждевременно състарена жена, легнала на смъртния си одър. Думите ѝ промениха живота му завинаги. Натаниел не ти е баща, Гидиън.

Повелителят на кръга прочете отговора в очите му.

— Значи майка ти ти е казала. Твоят баща съм аз, а не Натаниел Чейс.