Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (108)

107

Гидиън излезе от Светилището по същия начин, по който и дойде: с качулка на главата, оковани в белезници ръце и скрит в товарния отсек на един обикновен микробус на строителна фирма.

След двайсетминутно пътуване автомобилът отби и спря. Задните му врати се отвориха и Гидиън чу птича песни. Чуруликането се чуваше надалеч, защото бе рано сутринта, задръстванията още не бяха започнали и наоколо бе тихо. Някой се покатери отзад и подът под него хлътна и се разтресе. Хванаха го за глезените и го издърпаха да седне с крака, провесени навън. Накрая свалиха качулката от главата му.

Човекът, който се взираше в лицето му, не бе Дейв Смитсън. Пред него стоеше мъжът, който едва не го уби. Същият, който го бе оставил да умре в горящия кабинет на баща му. Гидиън сведе очи към ръцете на непознатия. На кутрето му видя пръстена с печат, който бе прорязал лицето му. Нямаше как да го сбърка.

Местността наоколо бе гориста и пуста. Идеалното място да изкопаеш гроб и да заровиш тяло.

В този миг се появи Смитсън с широка усмивка на лицето:

— Това е Муха. Оттук нататък за теб аз съм просто Дракон. Ще се държиш и с двама ни като със свои отдавна изгубени братя. Ако не, ще те убием. Изборът си е твой.

Муха посегна зад гърба си и измъкна изпод якето си затъкнатия в колана пистолет. Притисна дулото към челото на Гидиън:

— На мен лично ми е все едно кое ще избереш.

Дракон небрежно се настани до Гидиън и го прегърна през раменете. Жестът беше насмешливо приятелски.

— Едно от основните ни правила е да се пази тайна. Налагаме я принудително, ако разбираш какво искам да кажа. Това е задачата, с която ни натовари Повелителят. — Той притисна Гидиън по-силно. — Ако избереш да живееш, трябва да живееш според правилата. По никакъв повод не бива да споменаваш за Гилдията, Последователите или Светините на човек, който не е посветен. Никога. Няма да ни се обаждаш, нито ще идваш неканен в домовете и на работните ни места. Няма да ни търсиш — ние ще се свързваме с теб. Ако ти се обадим по телефона, няма да споменаваш нито своето име, нито това на човека, който ти се е обадил. Ще използваш името, което ще ти дадем по-късно, ако те посветим. Тогава ще използваш само него. Не забравяй тези неща. Ако ти се изплъзне от паметта, пръстът на моя приятел може да се приплъзне по спусъка.

Очите на Муха затанцуваха и той притисна по-силно пистолета към черепа на Гидиън:

— Бум!

Дракон се изправи:

— Премести го отпред и можеш да тръгваш.

Муха заведе Гидиън до предната част на микробуса и му помогна да се качи на седалката до шофьорската. После затръшна вратата и се насочи към мерцедеса, паркиран наблизо.

Дракон включи двигателя и потегли.

— Ето какво ще направим. Сега ще те откарам до дома ти и ще изчакам да събереш книгите на баща си. Ще ми ги предадеш, а аз ще те върна при Повелителя. Съвсем просто е.

— Значи би трябвало лесно да се справиш със задачата, нали?

Дракон се разсмя:

— С теб трябва да си изясним някои неща. Преди няколко часа Вътрешният кръг гласува дали да бъдеш посветен. Предложението бе прието с гласа на Повелителя. Това бе всичко. Един глас. Така че по-добре слушай, вместо да приказваш, ясно ли е? — Очите му проблеснаха заплашително. — През следващите двайсет и четири часа аз отговарям за теб. Ще те отведа при ножа и чука на Повелителя. Ако преживееш посвещаването, след това ще видиш първо моето лице. От този миг насетне си длъжен да ме следваш като куче. Ще правиш каквото аз кажа, когато ти кажа. Разбра ли ме?

Гидиън виждаше, че мъжът е ядосан, но това не го спря:

— Идеално те разбрах. Правиш се на много велик, а всъщност си момчето за поръчки на Повелителя. Не правиш и крачка без негово нареждане.

Дракон рязко натисна спирачките. Микробусът подскочи, после спря и моторът изхърка в знак на протест. В следващия миг тежкият му юмрук се заби в лицето на Гидиън и блъсна главата му в прозореца. Гидиън се опита да се защити с ръка, но Дракон вече бе станал от седалката си и го налагаше по главата.

Побоят продължи по-малко от десет секунди. Дракон стисна врата му с железни пръсти и нанесе последен удар — най-болезнения.

— Виж какво, умнико! Когато сме сами, аз съм твоят господар. Ти си мой роб. Ще правиш каквото аз кажа! И запомни: бях готов да убия баща ти. Бих убил и теб, без да ми мигне окото!