Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (50)

49

Гущер бавно тръгна към паркирания кемпер. Чудеше се защо Змия все още се бави вътре. Надникна през прозорчето и го видя приклекнал в колата. Отвори вратата и пъхна глава в пролуката:

— Всичко наред ли е?

— Не, не е! — Змия се обърна. — Изобщо не е наред!

Гущер се качи и затвори вратата след себе си.

— Защо, какво има?

Змия се отдръпна и разкри тялото на пода.

— Мъртъв е.

— Мъртъв?!

Това е една от онези думи, които просто се налага да повториш. Не че така придобиват повече смисъл.

— Мъртъв! — Змия подчерта значението на думата, като вдигна ръката на Джейк Тимбърленд и я пусна.

Крайникът падна с глухо тупване и без никаква реакция от страна на собственика си.

— Мамка му!

— Да. Мамка му.

Гущер бе в шок. Пристъпи напред и погледна сгърченото тяло на пода.

— Какво му има?

— Освен това, че сърцето му не бие и няма пулс ли?

— Имах предвид какво го е убило.

Змия поклати глава:

— Нямам представа. Може би съм го ударил прекалено силно. Или ти си го вързал прекалено стегнато и той се е задушил.

В продължение на цяла минута се взираха виновно в трупа и се питаха кой от тях е отговорен за смъртта му.

И двамата знаеха каква съдба очакваше двойката. Жертвоприношение. Преживяването би било несравнимо по-лошо за мъжа. Само че щеше да се извърши пред очите на боговете, с тяхната благословия, в тяхна чест и под тяхната закрила. При специални мерки. Всички процедури се планираха и извършваха така, че участниците да не бъдат под заплаха. А не както стана тук. Това бе провал.

Гущер наруши мълчанието:

— Какво ще правим?

По-възрастният мъж седна и подпря глава на ръцете си.

— Опитвам се да измисля нещо.

— Може просто да ги зарежем — предложи Гущер и кимна към пикапа. — Никой не знае нито за момичето, нито за него. Можем да ги откараме някъде и да ги оставим там.

Змия се замисли.

— Тя видя ли лицето ти?

— Не, не мисля. Всъщност може и да ме е видяла, но за половин секунда… най-много.

Змия изкриви лице.

— И това ѝ стига. Човек успява да забележи много неща за половин секунда. — Замълча за миг, после добави: — Тя знае къде е била и по кое време, ще може да разкаже. Прекалено е рисковано.

— Да я убием тогава — сви рамене Гущер. — Така или иначе щеше да умре. Може да нагласим нещата все едно гаджето ѝ е станало агресивно. И без това ѝ се беше нахвърлил там, при камъните. Обзалагам се, че са правили секс преди това. ДНК-то му ще е навсякъде по нея. От полицията ще решат, че той го е направил.

Наставникът му отново поклати глава:

— Тя бе избрана. Докосна Светините. Наш дълг е да им я дадем.

Гущер започваше да се паникьосва:

— Наш дълг е да не се оставяме да ни тикнат в затвора!

Змия запази самообладание и си събра мислите.

— Трябва да откараме кемпера някъде и да го скрием, така че да не се вижда. После ще се обадя на моя човек от Вътрешния кръг. Нека Повелителят да реши.

— А момичето?

Той кимна:

— Остани тук с мъжа. Аз ще я отнеса в Светилището.

Гущер не бе никак щастлив от този развой на събитията.

Дори на това усамотено място, далеч от шосета и къщи, не искаше да остане сам с труп.

— Побързай тогава.

Змия изтича до мицубишито. Девойката се бореше с въжетата с почервеняло от напрежение лице и ужасени очи. Поне беше жива.

Кейтлин видя паниката, изписана на лицето му. Страхът бе заразен и тя започна да рита и да се мята като риба на сухо.

Змия помисли дали да не свали лепенката от устата ѝ и да се опита да я успокои, но се отказа. Най-добре да я вкара вътре по възможно най-бързия начин, да я заключи и да се обади на Дракон. Трябваше да му каже каква ужасна каша са забъркали.