Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (53)

52

Главен инспектор Джуд Томпкинс нахлу в стаята на отдел „Криминално разследване“ с потъмняло като буреносен облак лице:

— Бейкър, Докъри, в конферентната зала след пет минути. Никакви закъснения!

Изчезна точно толкова стремително, колкото и се бе появила. Джими погледна към Меган:

— Това пък какво беше? След десет минути имам среща с информатор!

— Мисля, че това е по-важно, Джими. Най-добре да звъннеш на човека и да отложиш срещата.

— Мамка му! — Той почти изтръгна слушалката на телефона и заизбира номера с такава злост, сякаш искаше да счупи всички бутони.

Меган спокойно довърши документа, върху който работеше, запази го и заключи компютъра. Наля си чаша вода от машината в кухненското помещение и бавно тръгна към заседателната зала.

Оказа се, че вече е претъпкана. Събрала се бе цяла тълпа големи клечки. Опита се да свърже лицата с имена и позиции.

Имаше петима сержанти, поне трима инспектори, двама главни инспектори, началникът на службата комисар Джон Роуландс и — начело на масата, естествено — таткото на Джими, главен комисар Грег Докъри. От двете му страни се бяха настанили двама елегантно облечени цивилни, които Меган не познаваше.

— Защо ни привикаха? — попита я Чарли Ланинг, един от униформените инспектори, докато се настаняваше до нея. — Има ли нещо общо със слънцестоенето? От всеки скапан жив плет, покрай който мина, вече изскачат наркоманчета! Мисля, че ще е по-зле от обикновено.

— Знам точно толкова, колкото и ти. — Меган кимна към другия край на дългата маса. — Ония с костюмите изглеждат твърде сериозни за фенове на слънцестоенето. Цялата работа е прекалено официална. Намирисва на проверка от министерството. Или пък на нови съкращения.

— В моята група не остана нищо за съкращаване. Така сме се оголили, че ни лъщят костите. Направо сме на минус.

Не им се наложи дълго да правят догадки. Заместник-началникът на областното полицейско управление повиши глас:

— Моля за внимание!

Изчака няколко секунди да утихне шумът.

— Събрахме ви тук, защото възникна проблем от изключителна важност. Вляво от мен е Дрю Блейк от американското посолство, а вдясно — Себастиан Инграм от вътрешното министерство. — Вдигна една снимка от масата и я обърна към тях. — Това е Кейтлин Лок, на двайсет и две години. Американска гражданка, която следва в лондонски университет. Изчезнала е.

Завъртя снимката първо наляво, после и надясно, за да могат всички да я видят, след което продължи:

— Някои от вас може би познават тази млада дама. Госпожица Лок е нещо като знаменитост. Спечели американското риалити шоу „Сървайвър“, освен това е дъщеря на холивудската звезда Кайли Лок и, разбира се, на вицепрезидента на Съединените щати Том Лок.

Почти всички присъстващи си записваха, така че Докъри изчака, докато химикалките спряха да скърцат.

— На този етап нямаме причина да вярваме, че с Кейтлин се е случило нещо лошо. Не е получено искане за откуп. Знае се, че е доста свободолюбива, така че е възможно просто да е избягала с новия си приятел. Все пак никой не я е виждал от полунощ и трябва спешно да я открием. Въпросът е от изключителна важност — повтори той още веднъж и огледа лицата край масата, за да провери доколко осъзнават сериозността на ситуацията. После махна с ръка към началника на областния отдел за криминални разследвания.

Джон Роуландс се изправи. Той бе слаб мъж, малко над петдесетте, изключително сериозен. Освен това бе единственият полицай в цялото графство, който бе работил в столицата в отделите за тежки криминални престъпления и антитероризъм. Бе разследвал убийства, отвличания и терористични атаки. Изложението му бе подробно, но по същество:

— Снощи, малко преди полунощ, Кейтлин Лок е заблудила личната си охрана, че си е легнала, и се измъкнала от апартамента на баща си в централната част на Лондон. Тръгнала с мъж, когото приятелите ѝ познават само като „Джейк“. По-късно се обадила на своя приятелка от една бензиностанция във Флийт и ѝ съобщила, че пътуват на запад, но не знае къде точно отиват — било изненада. Приятелката каза, че звучала щастлива и ентусиазирана. Кейтлин споменала стара кемпер-каравана, но не дала описание — нито марка, нито цвят.

Замълча и изчака около минута, докато запишат и осмислят чутото.

— Като се вземат предвид слънцестоенето, караваната и времето, има голяма вероятност тази млада жена да се намира на наша територия. Ако е така, искам да я откриете и върнете в Лондон, преди камериерките да са сменили чаршафите на леглото ѝ!

После се обърна наляво:

— Аз ще ръководя разследването, главен инспектор Томпкинс ще ми е пръв помощник. Тя ще ви разясни подробностите и ще ви възложи индивидуални задачи веднага след настоящата среща. Полицейските управления на съседните графства ще проведат собствено разследване. В момента уведомяваме пресата за изчезването на Кейтлин.

Навсякъде край него се разнесоха стенания.

— Проявете здрав разум, хора. Обществеността и пресата могат да открият това момиче много по-бързо от нас. Те са нашите очи и уши. Използвайте ги, но без да злоупотребявате с тях. Да няма обидени после. И без глупости. Всички журналистически запитвания трябва да минават през нашия отдел по комуникациите. Сега вървете да хапнете нещо, защото скоро няма да ви се удаде такава възможност.