Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

134

Точно в осем сутринта Меган последва началничката си във временния кабинет на Барни Гибсън. За последен път бе видяла него и дясната му ръка. Стюарт Уилис преди шест дена. Сега двамата изглеждаха с десет години по-възрастни. Безкрайните смени, безсънните нощи и стресът от разследването се отразяваха ужасно на здравето им.

Томпкинс не губи излишно време и веднага изложи ситуацията:

— Преди около седмица старши инспектор Бейкър ви каза, че според нея Кейтлин Лок и Джейк Тимбърленд са пътували към Стоунхендж, когато той е бил убит, а тя — отвлечена. Сега разполагаме с информация, която, изглежда, потвърждава тези предположения. Освен това знаем кои са вероятните извършители. Колкото и невероятно да звучи, имаме сериозни причини да вярваме, че зад отвличането стои древен езически култ.

— Малко вероятно — веднага отсече Уилис. — Според наши благонадеждни източници Лок е в ръцете на международен престъпен синдикат. Те вече отправиха искания за откуп.

Томпкинс не отстъпи:

— Ще ви помоля да не отхвърляте никоя възможност, сър. Онова, което ще ви разкаже старши инспектор Бейкър, звучи наистина невероятно. Уверявам ви обаче, че има сериозни косвени доказателства, които подкрепят теорията ѝ.

Гибсън започваше да мисли, че е направил сериозна грешка, като се е съгласил на тази тайна среща.

— Джуд, защо не отнесохте този въпрос към Джон Роуландс или началника на вашата полицейска служба?

Тя бе наясно, че стъпва по много тънък лед:

— Сър, има вероятност нашата служба да е въвлечена в случая. Някой е посегнал на електронните и физическите доказателства. Възможно е да са замесени вътрешни хора.

— Това са много сериозни обвинения. Поставяте ме в изключително деликатна ситуация.

— Така е, сър. Извинявам се за това. Предвид обстоятелствата обаче смятам за правилно да се обърнем именно към вас. Вие сте старши офицери, ръководите разследването и освен това сте външни лица.

— Разбирам. — Обърна се към Меган: — Е, инспектор Бейкър, за какво става дума?

Тя добре знаеше, че разполага само с един опит да обясни теорията си и да докаже правдоподобността ѝ.

— Докато разследвахме самоубийството на професор Натаниел Чейс, изтъкнат археолог, писател и световноизвестен експерт по Стоунхендж, синът му Гидиън ми съобщи, че баща му е водил дневници, в които е описал съществуването на таен култ, посветен на монумента.

— На друиди ли? — намеси се Уилис.

— Не, сър. Това общество предхожда друидското движение и прилича повече на масонското. Вярвам, че в случая става въпрос за орден, който се е развил изключително много през вековете и в момента разполага със значителни възможности и влияние.

В момента, в който изрече думите, съжали. Ако Уилис или Гибсън бяха масони, цялата ѝ пледоария заедно със случая отиваха на вятъра.

— Сър, в откритите от Гидиън Чейс кодирани дневници се намеква, че привържениците на този култ получават благословия и защита от Стоунхендж, стига периодично да принасят хора в жертва на боговете си.

Мъжете се спогледаха. По лицата и на двама им заиграха тънки усмивки.

— Трудно ми е да повярвам в подобно нещо. Човешките жертвоприношения са нещо нечувано в съвременна Европа — отсече Гибсън. — Дори в Америка, която е известна с откачените си екстремисти, през последните столетия има само няколко документирани случая на подобно нещо. Тази теория звучи изключително неправдоподобно.

— Аз също смятах така, сър — заяви Меган. — Само че някои събития ме накараха да променя мнението си.

Уилис нетърпеливо погледна часовника си:

— Какви?

— Първо, като че ли всичко се върти около Стоунхендж. Той е центърът на всичките ни големи случаи напоследък. Натаниел Чейс, експерт по въпросите за монумента, се самоубива. Док и Тимбърленд са нападнати при посещението си на мястото. Шон Граб, един от мъжете, които искахме да разпитаме във връзка с нападенията, бе открит мъртъв в Бат. Работел е като охрана на Стоунхендж. И всичко това се случва по време на и около лятното слънцестоене.

Гибсън като че ли започна да проявява интерес. А може би само се забавляваше — Меган не бе сигурна кое от двете.

— Сър, има и друго. Проверих медицинското досие на Гидиън Чейс. Беше ми споменал, че като дете е бил болен от рак, а камъните са го излекували. Документите потвърждават думите му.

Уилис се намръщи. За него това бе абсурдно.

— Да не би да казвате, че според медицинските изследвания камъните са го излекували от рак?

— Не, сър. В документите пише, че е имал неизлечима форма на рак, от която се е излекувал. Лекарите нямат обяснение за случилото се, защото не са успели да открият такова.

Гибсън въздъхна раздразнено:

— Главен инспектор Томпкинс спомена, че някой е пипал уликите. За какви улики става дума?

Метан осъзна, че търпението му се изчерпва, затова се постара да бъде кратка:

— Някой е проникнал в дома на Натаниел Чейс и го е запалил. Преди това обаче се е опитал да открие и евентуално да унищожи нещо ценно. Смятаме, че престъпникът е търсел тайните дневници на професора, в които се говори за Стоунхендж и за култа, свързан с него. Синът, Гидиън, успял да заснеме с телефона си нарушителя. Успяхме да разпознаем мъжа. Той е местен. Освен това от местопрестъплението бяха иззети физически улики: забравена чанта с инструменти. После те изчезнаха от склада за веществени доказателства. Всички следи за получаването и складирането им са изтрити от компютърния архив. От електронната ми поща е изтрито и уведомлението за разпознаване на лицето, както и другите ми документи, свързани със случая.

Гибсън си записа нещо, после вдигна очи към Томпкинс:

— Това трябва да го обсъдим отделно и да решим какво да предприемем.

Тя само кимна.

Лондонският комисар се облегна на стола си и измери Меган с поглед. Колкото и откачено да звучаха думите ѝ, тя създаваше впечатление на отличен полицай. Съвсем не приличаше на човек, който би оставил въображението си да го заслепи. Освен това бе наясно, че в момента тя би трябвало да е в Суиндън и да сформира екипа за операция „Забравени досиета“. Не да стои тук и да говори с него зад гърба на шефа си.

Приведе се напред и сплете ръце на бюрото.

— Ти си опитен полицай, Меган. Сигурен съм, че разбираш в какво положение сме. Балансираме на ръба на острието. ФБР, Интерпол, частни детективи и огромен брой британски полицаи проучват най-различни следи и се надпреварват помежду си. Най-силните доказателствени материали сочат, че Кейтлин е отвлечена от международна престъпна организация с цел получаване на откуп. Всички служби и ангажирани в разследването частни лица са съгласни по този въпрос. Сумата, която похитителите искат от родителите ѝ, е двайсет милиона долара. Уважавам решението ти да се обърнеш към нас, но в момента не мога да си позволя да отделя хора и ресурси, които да разследват твърденията ти. Аз…

— Но, сър…

Той я спря:

— Нека да довърша. — Последва сурово мълчание. — Трябват ми доказателства. Искам да видя кодираните дневници, за които спомена. Искам улики, че в миналото е имало човешки жертвоприношения. Трябва ми нещо веществено, преди дори да си помисля да пренасоча някого да разследва тази теория. Ако ми предоставите подобни доказателства, ще получите различен отговор.

Томпкинс бутна стола си назад:

— Благодаря, началник. — После кимна към Уилис. — Моля ви този разговор да остане конфиденциален, поне за момента. Причините са очевидни.

— Добре — веднага отговори Гибсън. — Но само за момента.