Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (45)

44

Ерик Денвър оглавяваше охраната на семейство Лок от почти двайсет години. Първо охраняваше съпруга, после жена му, а сега и дъщеря му. Бе ангел-пазител на всеки от тях.

Том Лок се бе издигнал сам и сега бе мултимилионер. Когато го избраха за вицепрезидент на Съединените щати, му се наложи да се примири с охраната на Тайните служби. Когато опряха до Кейтлин обаче, той се възпротиви — искаше единственото му дете да има лично пространство. Затова тя си имаше Ерик. Като се вземеше предвид колко бе непокорна, изборът му се оказа правилен. Онези костюмари от Вашингтон щяха да се скъсат да злословят, ако знаеха дори половината от онова, което тя вършеше в Обединеното кралство, докато уж учеше.

Ерик ежедневно изпращаше доклади на вицепрезидента, но за някои неща си замълчаваше. Детето трябваше да има малко свобода, възможност да си поеме дъх. Дори той виждаше, че понякога се задушава от цялото това внимание и непрекъснатото следене. Затова понякога — като сега — си затваряше очите и ѝ позволяваше да се поотпусне.

Беше почти полунощ, когато се довлякоха шест от приятелките на Кейтлин. Едва се държаха на краката си и почти се стовариха пред апартамента ѝ, стискайки чантички и бутилки шампанско. С тънките си ръце с изкуствен тен държаха шестима мускулести младежи, които сякаш бяха слезли от рекламен плакат на армията: едри, с остригани глави и бицепси като топки за ръгби. Очите им бяха изцъклени от погълнатите наркотици и алкохол.

Ерик и Леон, дясната му ръка, пристъпиха напред и блокираха пътя на мръсната надрусана дузина.

— Писането на домашни заедно е отменено, дечица! — заяви той, когато разпозна две от момичетата. — Прибирайте се вкъщи.

Най-високият от младежите — блондин с физика, която би отказала повечето хора, — пристъпи наперено напред.

— Не искаме проблеми, брато! Дойдохме тук само да се позабавляваме с Кейтлин!

Ерик вдигна вежда: „Брато“ не бе сред обръщенията, които смяташе за приемливи от страна на някакво бяло хлапе.

— Тази вечер купон няма да има. Госпожица Лок е на много важна среща — с чаша какао и телевизионно предаване.

Златокоското като че ли се канеше да изпита търпението му, но в този миг Кейтлин отвори вратата и го спаси. Четири от момичетата се разпищяха с пиянско въодушевление и се втурнаха към нея. Момчетата тръгнаха след тях, но двамата бодигардове им препречиха пътя. От монтираната на стената уредба гръмна някакво популярно парче.

Мъжете се измерваха с погледи, когато две от момичетата се втурнаха към тях. Едното се хвърли на врата на Ерик и се опита да го целуне. Той я отдалечи от себе си и внимателно я изправи на крака. Тя приглади блестящата си синя коктейлна рокля и се изкикоти.

— Моля те, Ерик, пусни ни вътре всичките, м-о-о-л-я те! Не можеш да държиш Кейтлин затворена! Тя трябва да се позабавлява малко.

Момичето миришеше на алкохол и парфюм, освежител за уста и още нещо.

— Хайде, Джейни! Хващай под ръка приятелчетата си и се прибирайте вкъщи! Знаете правилата. Кейтлин се забавлява достатъчно миналата вечер.

Ситуацията се промени за секунди. Един от младежите се завъртя и извика:

— Зарежи го, Джейни! Да се омитаме оттук! — Той и още двама сграбчиха две от момичетата и ги повлякоха обратно към асансьорите. — Хайде, да отиваме в „Чайна“.

Тези няколко думи бяха достатъчни да изкарат и останалите жени от апартамента. Едната се кикотеше толкова силно, че се спъна и си счупи токчето. Леон ѝ помогна да се изправи и тя закуцука след останалите, стиснала обувката си в ръка.

Когато вратата на апартамента се затръшна, Кейтлин изкрещя отвътре:

— Много съм ви задължена, проклетници такива!

Ерик се усмихна и се вслуша в звънчето на асансьора, който бе стигнал партера. Върна се при вратата и леко почука:

— Кейтлин, ние само се грижим за твоята безопасност.

— Мамка ти! Лягам си.

Във вътрешността на апартамента се затръшна още една врата. Той погледна към Леон:

— Можеше да е и по-зле.

— Например?

Ерик се ухили широко:

— Можехме да ги пуснем да влязат. Тогава вече наистина щяхме да си имаме проблеми.