Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

22

Мерилибоун, Лондон

Джейк Тимбърленд метна костюма си в единия ъгъл на стаята и седна на ръба на огромното си черно кожено легло с вграден в него 50-инчов плазмен телевизор и регулиращо се осветление. Бе прекалено уморен, за да заспи, освен това изпитваше странно нежелание да излезе отново по клубовете в преследване на секси мадами.

Впрочем вечерта не бе приключила, нито флиртът. Благодарение на новите технологии (и в частност мобилните телефони) щеше да се пренесе на виртуално ниво. Да живеят иновациите!

Седеше с телефона в лявата ръка и листчето с надрасканото катинарче в дясната. Същото листче, което му даде американската красавица, Кейтлин. По-точно, Кейтлин Лок[1]. Достатъчно £е да го видят в близост до „Катинарчето“, както на галено я наричаха, за да влезе в списъка на знаменитостите.

Замисли се какво ли прави тя в момента. Според него имаше три възможности. Първата — все още се забавляваше някъде; съмняваше се в това, защото горилите едва ли щяха да ѝ позволят такава свобода. Второ, може би се наслаждаваше на питие в компанията на някое от спретнатите симпатични момченца, с които я бе видял по-рано. Това бе възможно, наистина. Или, трето, бе постъпила като добро момиче и вече бе в леглото. Имаше голяма вероятност да е сторила именно това.

Каквато и да бе истината, той бе сигурен, че в момента си мисли за него. Човек не се целуваше като нея просто така, нито забравяше подобна целувка.

Сега трябваше да се възползва от ситуацията, докато споменът е още пресен. Да създаде романтична атмосфера и да разгорещи флирта. А най-добрият начин за това бе да ѝ прати възбуждащо съобщение.

Нищо прекалено настойчиво, разбира се. Просто един-два кратки есемеса, колкото да ѝ покаже, че не спира да мисли за нея. Щеше да започне небрежно и учтиво, да опипа почвата и да действа според ситуацията. Да повдигне леко завесата над емоциите си. Нямаше смисъл от дълги излияния още в първото съобщение, защото тогава тя нямаше да отговори. Щеше да изчака той да я потърси отново. Такива бяха правилата на играта.

Джейк написа: „Надявам се, че си се прибрала без произшествия. Страшно се радвам, че се запознахме.“

Не, това нямаше да свърши работа. Пробва иначе: „Надявам се, че си се прибрала без произшествия. СТРАШНО се радвам, че те срещнах! Джейк.“

Пак не ставаше. Тя беше много по-млада от него. Пренаписа го още веднъж: „Надявам с, че вси4ко е ОК. Супер яко, че те срещнах! Джейк“.

Усмихна се доволно и натисна копчето за изпращане. Мобилните телефони бяха велико изобретение. Наблюдаваше как малкият виртуален плик на екрана се затваря, поникват му крилца и отлита право към сърцето на жената, която обичаше. Е, може би. Засега бе просто похот, но пък любовта не би оцеляла без плътското желание.

Телефонът изпиука. Леле, колко бързо отговори! Добър знак.

„Звънни, ако искаш.“

Не беше очаквал тя да му отговори, пък и не го искаше. Малко флирт чрез есемеси преди лягане бе идеално, но един разговор точно сега би могъл да провали всичко. Замисли се. Когато някое момиче каже, че можеш да му звъннеш, ако искаш, това не е молба, а заповед.

Джейк смъкна бързо чорапите и ризата си, наля си чаша вода и се качи на леглото. Докато ѝ звънеше, чувстваше почти паника.

— Здрасти. Джейк е.

— Здрасти! — гласът ѝ бе мек и леко сънлив. — Чудех се дали ще се обадиш, или ще ми пратиш съобщение.

— Макар че ме видя накиснат в локвата?

Тя се разсмя тихичко:

— Особено след като цопна задник в локвата!

— Всъщност не го цопнах сам — една от маймуните ти ми помогна.

— Това беше Ерик. Той има слабост към мен. Виждала съм го да се отнася и много по-грубо. Много, много по-грубо — дори без да съм целувала някого.

— Напомни ми да не му пращам картичка за Коледа.

— Той просто ме пази.

— Забелязах. Защо го направи?

— Кое?

— Защо ме целуна?

— А-а. Ами сигурно, защото исках — каза тя с мек, сънен глас. — Признай си, че и ти го искаше!

— Така ли?

— Никога не съм виждала мъж, който така отчаяно да копнее за целувка.

Той се разсмя:

— Дори не можеш да си представиш колко го исках.

— О-о, мога да си представя. Беше забил доказателството в бедрото ми, не помниш ли?

Той се престори на шокиран:

— Божичко, наистина ли?

— Да-а бе, все едно не знаеш.

— Дай да сменим темата, преди някой от нас да се почувства неудобно.

— Няма да съм аз.

— Вярвам ти. Какво да направя, за да те видя пак?

— Добър въпрос.

— И?

— И трябва да си търпелив. Можеш да ми се обаждаш, никой не го следи, но вероятно няма да можем да се видим скоро.

— А какво да правя с отчаяния си копнеж?

— Прояви изобретателност. Лека нощ!

Телефонът замлъкна.

Джейк остана вторачен невиждащо в него. Чудеше се как ще овладее лудото препускане на сърцето си и възбудата, която го бе обзела. Толкова бе твърд, че можеше да завърти отгоре му поднос.

Бележки

[1] Лок (на англ. lock) — ключалка; катинар