Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

8

Толард Роял, Кранбъри Чейс,

Солсбъри

Имотът бе разположен на едно необикновено красиво историческо варовиково плато, намиращо се между графствата Дорсет, Хемпшир и Уилтшир, недалеч от пищното имение, в което бяха живели Гай Ричи и Мадона.

Гидиън никога не бе идвал тук преди. Оказа се изключително трудно и уморително да открие мястото в тъмното. Отне му повече от час.

Искаше му се да бе обмислил нещата по-добре — да си бе запазил стая в хотел или да бе помолил полицаите да му намерят място, където да отседне. Сега нямаше къде да спи, освен ако не влезеше с взлом в къщата.

Плодовете от съмнителната дейност на баща му бяха внушителни. Имението вероятно струваше десет милиона паунда, ако не и повече. Може би занаятът на баща му — „да плячкосва гробници“, както го наричаше често синът — бе една от причините той да посегне на живота си.

Гидиън мина през металната порта и влезе в тъмната градина, която бе зловеща като гробище. Алеята се виеше в продължение на километър и половина, а после образуваше кръг около великолепен мраморен фонтан, който бе осветен, но не работеше. През листата на вековните дървета се промъкваше меката златиста светлина на жълти градински фенери.

Той угаси двигателя и за около минута остана загледан в старата къща. Бе една празна черупка, в която вече нямаше живот.

Излезе от колата и тръгна по настланата с плочи пътека, която заобикаляше източното крило. Макар да нямаше ключове, предположи, че едва ли ще си навлече неприятности. В крайна сметка имението вече бе негово и нямаше значение как точно ще влезе вътре.

В този миг се включиха прожекторите от системата за сигурност и той примигна от ярката светлина. С периферното си зрение забеляза някакво раздвижване ниско сред живия плет около къщата. Предположи, че в храстите се крият лисици или зайци.

Забеляза таблото на охранителната система на стената, но реши, че едва ли е пусната. Човек не включва алармата, ако се кани да се самоубие. От полицията не си бяха направили труда дори да сложат катинар на външната порта. Малко вероятно бе да са се обадили на охранителната компания за кода на алармата или да са назначили временно пазач.

Надникна през стъклото на старомодната оранжерия, прилепена към сградата. Сърце не му даваше да го счупи, за да влезе.

Малко по-нататък се озова пред друга пристройка, служеща за перално помещение и склад едновременно. За разлика от предишната тази врата тук бе модерна. Подмяната ѝ обаче щеше да му излезе по-евтино, отколкото на всичко останало, което бе видял дотук.

Един силен удар с крак трябваше да свърши работа. Обувките му бяха тежки и солидни. Приближи се и я огледа отблизо. Касата и ключалката бяха разбити. Той побутна леко вратата и тя се отвори.

— По дяволите! — изруга Гидиън по адрес на полицията. Не стига, че портите бяха отворени, ами и вратата бе разбита.

Въздухът в къщата бе спарен и сух. Дали полицаите бяха влезли по същия начин? Може да са ритнали вратата и да са нахлули вътре след обаждането на изпадналата в истерия икономка… Не, в това изобщо нямаше логика. Чистачката, открила баща му, със сигурност е имала ключ. Не се е налагало да разбиват вратата, за да влязат.

Вероятно къщата е била ограбена. Или я ограбваха точно в този момент.