Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

83

Меган не можеше да понесе мисълта да остане дори още една минута на работа. Изключи компютъра, грабна си нещата и тръгна към паркинга. Единственото хубаво нещо в цялата история бе, че сега нямаше нужда Сами да остава при Адам. Толкова бе погълната от гнева, че за малко да подмине Гидиън Чейс, който отиваше към приемната. Главата му бе наведена. Очевидно го бяха налегнали проблеми и мисли, по-мрачни и от нейните.

— Гидиън! — подвикна му Меган.

Той вдигна поглед, насили се да се усмихне и тръгна към колата ѝ.

— Инспекторе, тъкмо идвах да ви видя.

Меган погледна часовника си.

— Трябваше да се обадите. Отивам да прибера дъщеря си. За нещо спешно ли става въпрос, или може да почака до сутринта?

Той се разочарова:

— Разбира се, може да почака. Няма проблем.

Тя обаче веднага разбра, че това не е вярно.

— Какво има? Защо искахте да ме видите?

През последния час бе упражнявал какво точно ще ѝ каже и как, но в момента се чудеше откъде да започне.

— Бяхте права. Не ви казах всичко.

— Какво имате предвид? — В момента наистина не можеше да се сети за какво точно го бе обвинила, че лъже.

— Видях мъжа, който беше в къщата на баща ми. — Извади телефона си. — Успях и да го снимам.

Тя взе телефона от ръката му. Снимката не бе много добра. Леко размазана заради бързината и слабата светкавица, лош фокус и композиция. Беше образец за лоша снимка, но все пак ѝ предоставяше достатъчно информация, за да продължи. Сега можеше да добави към профила на нападателя и лице.

Меган се вгледа продължително в едрия мъж с широки рамене и къса руса коса. Външният му вид беше точно какъвто си го бе представяла: бял мъж, около трийсет и пет годишен, почти деветдесет килограма, широкоплещест — гръдната му обиколка вероятно бе над сто сантиметра.

— Снимах го точно преди да тресна вратата пред него — обясни Гидиън. — Ако се вгледате по-внимателно, ще забележите горящата хартиена факла в ръката му.

Тя присви очи над мъничкото екранче и видя, че е прав. Снимката бе по-добра от първоначалното ѝ впечатление. Ставаше за доказателство в съда.

— И защо скрихте това от нас?

Гидиън сви рамене:

— Трудно е за обяснение. Помислих си, че ще успея да го открия преди полицията.

— Защо ще искате подобно нещо?

— За да го разпитам за баща ми. Да науча в какво е бил замесен. Какво значение е имало всичко това за него.

Меган веднага усети, че тук се крие нещо повече от желание да проумее случилото се.

— Какво имате предвид с това „какво значение е имало за него“?

Гидиън застина. Искаше да ѝ каже, да я помоли да му помогне да разбере… но смяташе, че ще го помисли за луд.

— Баща ми си е водил дневници — има по един за всяка година от деня, в който е навършил осемнайсет.

Меган не си спомняше в никой от докладите да се споменава за дневници, открити в къщата:

— И?

— Смятам, че са важни. — Погледна я изпитателно в очакване на реакцията ѝ. — Чували ли сте някога за камъните и Последователите на Светините?

— Кои камъни?

— На Стоунхендж.

Меган се разсмя:

— Вижте какво, имах отвратителен ден и нямам сили за гатанки. За какво става въпрос? Какво се опитвате да ми кажете?

— Баща ми е бил член на тайна организация. Казвала се е… — спря и се поправи, — казва се „Последователите на Светините“.

Тя го погледна скептично:

— И какво от това? Баща ти е членувал в някакъв таен клуб. Не е първият. В полицията е пълно с масони и разни подобни. Съжалявам, но сега наистина трябва да тръгвам.

— Не става дума за организация, подобна на масонската. Тази група е много опасна. Замесени са в разни неща… ритуали, може би дори жертвоприношения.

Меган го изгледа внимателно. Очевидно бе изтощен и депресиран. Може би имаше и посттравматичен стрес.

— Гидиън, спите ли добре напоследък?

Той поклати глава:

— Не особено.

Сега вече ѝ стана ясно. Смъртта на баща му, влизането с взлом, нападението над самия него — всичко това си казваше думата.

— Може би трябва да отидете на лекар. Той ще ви предпише нещо, за да можете да спите. Ще ви помогне да преодолеете случилото се.

— Инспекторе, нямам нужда нито от лекарства, нито от лекарски съвети. Онова, от което наистина имам нужда, е да приемете думите ми насериозно. Баща ми се е самоубил заради тази група, „Последователите на светините“. Не съм наясно с точната причина, но смятам, че има нещо общо с мен.

Тя погледна първо вратата на колата си, а после и тази на управлението. Само едната водеше към дома и дъщеря ѝ:

— Това ще почака до утре — отсече накрая. Повдигна леко телефона му и добави: — А това ще го задържа, докато успея да направя копие на снимката. Ще ви го върна, като се видим.

Гидиън кимна разочаровано:

— Моля ви, елате в къщата. Ще ви покажа дневниците. Тогава ще видите нещата по-различно.

Меган се поколеба. Винаги мислеше за собствената си безопасност. А пък Чейс показваше признаци, че губи почва под краката си.

— С колегата ми ще минем около десет сутринта. Удобно ли ще е?

— Да, десет става.

Пожелаха си приятна вечер и тя тръгна към колата си, като гледаше надолу. Взираше се в мобилния телефон и лицето на русия мъж, стиснал в ръката си горяща хартия.