Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (56)

55

На Меган се падна караваната. Трябваше да докладва директно на Томпкинс. Освен Джими Докъри получи още двама помощници — сержантите Тина Уорън и Джак Дженкинс. Уорън не ставаше за нищо, вече го бе установила. Можеше единствено да прави чай, да изпълнява дребни поръчки и да налее бензин в служебната кола. Дженкинс бе по-обещаващ. Повишен наскоро, все още неопитен, но умен.

Меган разпредели задачите:

— Джак, вземи показания от приятелката на Кейтлин — онази, която последна е разговаряла с нея. Разпитай я отново за превозното средство. Зная, че не е получила описание, но ти въпреки това попитай. Може да си спомни нещо.

— Джим, отиди с екип криминалисти до бензиностанцията във Флийт. Намира се на шосе M3. Трябват ни записите от наблюдателните камери към предния двор, където, освен колонките за гориво има и сервиз. Възможно е да са използвали тоалетните, така че изискай и записите от паркинга. Разпитай в магазините и ресторантите наоколо, покажи им снимката — да си размърдат малко мозъците и да си припомнят нещо. Вероятно са пазарували там или са хапнали. Разбери какво точно и кой им го е продал. Ако имаме късмет, може да са разпитвали как да стигнат до дестинацията си. Или дори да са си купили карта. Навсякъде проверявай охранителните камери — може да са ги заснели някъде. Тина, прати хора да разпитат — да зададат същите въпроси на бензиностанциите преди и след Флийт. Може да са спирали и другаде.

И тримата стояха и я зяпаха в очакване на още инструкции.

— Веднага. Искам да подходите към случая с пълното съзнание, че животът на момичето може да зависи от нас.

Още не бяха тръгнали, когато Меган на свой ред грабна телефона. Позвъни на една приятелка в „Пътна полиция“ и отправи запитване за караваните. Докато изчакваше, влезе в интернет и започна да разглежда превозните средства от този тип. Имаше десетки видове кемпер-каравани: фиати „Шайен“, „Дукато“ и „Комета“, фордове „Транзит“, фолксвагени „Транспортер“, уинебаго, тойоти „Хайейс“, „Хаймър“, бедфорди, мерцедеси. После спря — инстинктът ѝ бе подшушнал нещо. Замисли се. Не за кемпера, а за хората, които го бяха наели: импулсивни; богати. Малко вероятно бе Кейтлин да се движи в бедняшки среди. Приятелят ѝ би трябвало да има пари. Сигурно е искал да я впечатли, да я изненада.

Нито една от караваните на екрана пред нея не ставаше за тази цел, затова написа други ключови думи: „знаменитости“, „кемпер“ и „каравана“. Само след секунда се появиха над петдесет хиляди резултата. Заемаха повече от петдесет страници. Най-горе в списъка се мъдреха фолксвагените. Отвори един от линковете: „Кемпер-каравани «Фолксваген» под наем“.

При вида на снимката се усмихна. Магическата машина — онази, с която обикаляха Скуби-Ду и Шаги. Написа „кемпер каравани под наем Лондон“ и изтръпна: половин милион резултата. Разгледа няколко линка и установи, че положението не е толкова лошо, колкото изглеждаше. Просто бе задала неточно ключовите думи — бе написала „кемпер каравани“ вместо „кемпер-каравани“, затова търсачката бе показала резултати и за двата типа превозни средства. Поправи грешката си и почти веднага откри телефонния номер на Асоциацията за кемпер-каравани на „Фолксваген“. След малко вече имаше списък на компаниите в района на Лондон, предлагащи въпросните автомобили под наем.

След още два часа списъкът вече бе съвсем кратък. През последните двайсет и четири часа няколко души бяха наели кемпери, но само един изпъкваше. Бе платил със златна карта „Американ Експрес“ и се казваше Джейк Тимбърленд. Сърцето ѝ подскочи — точно както правеше винаги, когато разпознаеше своя човек. Интуицията ѝ не грешеше.

Преди обаче да се обади на главния инспектор, трябваше да проведе един друг разговор — разговор, от който се боеше до смърт. Пак щеше да се наложи някой друг да гледа Сами.