Марк Хименес
Отвличането (52)

14:55 ч.

— Искам да погреба дъщеря си — тихо каза майката.

Специален агент Юджийн Девро седеше зад бюрото си в командния център. Последната среща със семействата винаги беше трудна, особено когато тялото на жертвата не беше открито и вероятно никога нямаше да бъде. Семействата изпитваха нужда от усещането за окончателност, което погребението носеше. Като баща той уважаваше болката им, че не са успели да се сбогуват с детето си; като агент на ФБР обаче трябваше да поеме следващия случай. Иначе мъртвите деца щяха да го докарат до лудост.

— Претърсихме около сградата на Дженингс. Не открихме нищо. Съжалявам.

— Значи това е всичко?

— Мисис Брайс, началникът на полицията отговаря за случая и той го приключи. Нямам независима юрисдикция, за да продължа разследването. А и ресурсите на ФБР не са безкрайни. — Лицето й посърна. — Мисис Брайс, проведохме възможно най-обширното търсене. Наградата, която обявихте, широкият обществен отзвук… Ако беше жива, някой щеше да я забележи. Обикновено откриваме тялото с помощта на похитителя. Със смъртта на Дженингс надали някога ще успеем да го открием. Съжалявам.

Той не спомена, че тялото на дъщеря й може да бъде открито някой ден, след година или две, от турист или ловец, или фермер, или строителни работници; но тогава то щеше да бъде разложено до неузнаваемост.

— Ами всички хора, които твърдят, че са я видели? — попита майката.

— Мисис Брайс, преди да предложите наградата, никой не се беше обадил. През двата дена, след като я оповестихте, получихме над пет хиляди обаждания. Отделихме около хиляда, останалите просто не звучат правдоподобно.

— Ами Клейтън Лий Тъкър от Айдахо? — обади се Бен. — Няма ли да го проверите?

Девро се почувства обиден от намека на полковника, че не е направил всичко възможно, за да открият Грейси.

— Полковник, никога не бих пропуснал да проверя подобна следа. Изпратихме снимка на Грейси и увеличените снимки на заподозрените от мача в офиса ни в Бойзи. Събудих един от агентите там в пет часа сутринта, за да отлети до Айдахо Фолс и да разпита мистър Тъкър още тази сутрин. — Девро сложи очилата си и разтвори една папка на бюрото. — Агент Дан Къри току-що изпрати по факса доклада си. Мистър Тъкър не е могъл да разпознае Грейси и мъжете, нито пък… — Щеше да каже „татуировката“, но си спомни обещанието към полковника. А и татуировката вече не означаваше нищо. — Нито пък каквото и да било друго.

На лицето на полковника се изписа изненада.

— Полковник, в доклада на агент Къри пише също, че мистър Тъкър е искал да обсъдят дали правителството проследява НЛО в Айдахо, тъй като според него непрекъснато се появявали. Освен това според доклада мистър Тъкър признава, че след смъртта на съпругата си пие доста често. — Той поклати глава. — Това е проблемът с големите награди, обаждат се всякакви откачалки.

— Тогава защо той ми каза нещо съвсем различно по телефона?

— Непрекъснато се случва. Когато се появи наш агент и им покаже значката си, изведнъж всички решават да кажат истината вместо измишльотините, които са скалъпили, за да получат наградата.

Полковникът, изглежда, не беше убеден и Девро му поднесе доклада на агент Къри. Бен го прегледа и бавно поклати глава.

— Полковник, сексманиаците с престъпни наклонности не прекосяват половината страна, за да отвлекат едно дете. Нито пък отвличат деца, които после пренасят през цялата страна. Покушенията над деца са местни престъпления, извършвани от местни престъпници срещу местни деца. Тялото на Грейси е в радиус от няколко километра от парка, уверявам ви.

Полковникът хвърли папката върху бюрото.

— Съжалявам, полковник, но тук няма никаква мистерия — Дженингс е извършителят. Това е единственото правдоподобно обяснение на фланелката, снимката, телефонните обаждания, неговото описание, разпознаването от страна на треньора и най-вече кръвта — ДНК тестовете доказват, че Грейси е била в колата.

— Може кръвта да е на някой друг.

— Полковник, вероятността кръвта да не е от Грейси е едно на двайсет и пет квадрилиона, а аз дори не знам какво представлява това число.

— Един милион милиарда — обади се бащата.

— Знам, че е трудно да го приемете, но извършителите на сексуални престъпления не ги планират и не натопяват някой друг, за да се предпазят… А невинните хора, арестувани за престъпление, което не са извършили, не се бесят. Наемат си адвокат.

— Той не пасваше на профила ви.

— Така е. Изобщо не пасваше. — Девро сви рамене. — Изключение е. Или пък момчетата ни от отдела по поведенческа психология нямат никаква представа какво вършат. Както и да е, това няма значение.

— Значи се отказвате? — попита майката и обхвана с жест стаята.

— Мисис Брайс, никога не се отказваме, докато не открием тялото. Незабавно ще откликваме на всяка нова информация или улика, обещавам ви. Но не можем да работим от къщата ви безкрайно, казах ви го още когато установихме тук командния център. Преместваме се в офиса в Далас. Агент Йоргенсон ще ме държи в течение, докато съм в Де Мойн…

— Де Мойн?

— Отвлечено е петгодишно момче…

— Тръгвате си?

— Да, госпожо. В близост живее педофил, който наскоро е излязъл от затвора. Сега съм нужен там. — Господи, колко му беше трудно. — Вижте, знам, че това не е изходът, на който сте се надявали. Знам, че късчетата от мозайката не пасват. Някои неща просто не могат да бъдат обяснени. Не всички въпроси намират отговор. Просто така стоят нещата. — Той се изправи. — Съжалявам за загубата ви. Грейси сигурно е била прекрасно дете. Но всичко свърши.

Членовете на семейството отклониха поглед, когато той понечи да срещне очите им. С изключение на полковник Брайс.

— Не, агент Девро. Всичко едва сега започва.